Форест се приближи усмихнат до Франсис.
– Седнете, госпожице Коулман – рече той. – Радвам се, че ще ни помогнете. Искам да знаете, че напълно разбирам съображенията ви, поради които сте се колебали дали да дадете показания, и ви уверявам, че ще направим всичко, което е по силите ни, за да ви предпазим от вестникарската шумотевица или неприятните последствия, до които може да доведе съдебният процес.
– Благодаря – каза Франсис и седна, като избягваше да среща погледа му.
– Нали няма да имате нищо против, ако записваме показанията ви? – продължи Форест.
– Не, не, разбира се. Дори настоявам да се запишат.
Конрад направи знак на Мадж, която се приближи до масата, седна и отвори предварително приготвения бележник.
– Хайде, ти ще започнеш – обърна се Форест към Конрад.
Конрад се приближи до момичето.
– Да уточним заради протокола. Значи вие сте Франсис Коулман, без настоящ адрес, така ли?
Франсис вдигна поглед към него.
– Да.
– На девети този месец сте отишли да видите Джун Арнът.
– Да.
– С каква цел?
– Стоях без работа – започна Франсис, като кършеше ръцете си в скута. – Нямах никакви пари. Бях работила преди с госпожица Арнът – малка роля в един от филмите й. Щеше да започва нов филм и отидох да я попитам дали няма да намери нещо и за мен.
– Тя прие ли ви?
– Да.
– В колко часа пристигнахте в къщата й?
– Малко преди седем – може би в седем без десет.
– И пазачът ви каза да се качите до къщата?
– Не. Той се обади по телефона и му казаха, че госпожица Арнът е в басейна. Тогава той позвъни там и тя нареди да отида при нея.
– Вие отидохте ли?
– Да. Доста време се върви от портата до къщата, а вечерта беше много топла. Госпожица Арнът видя колко съм разгорещена, и ми рече първо да се изкъпя в басейна. Самата тя беше вътре и като ме видя, доплува до ръба и ми каза да си избера някакъв бански от съблекалнята и да се върна при нея.
– И после?
– После… нямах време да се върна при басейна. Отидох и вече се събличах, когато госпожица Арнът извика нещо, сякаш поздравяваше някого.
– Вие какво направихте?
– Вече бях съблечена. Нищо не направих. Останах в съблекалнята и се опитах да намеря банския, за който госпожица Арнът ми каза, че е в един от шкафовете.
– Чухте ли нещо, докато го търсехте?
Франсис леко потрепери.
– Да. Чух изстрел. Някъде в далечината. А след около минута още пет-шест изстрела.
– Какво направихте тогава?
– Ослушах се и тогава госпожица Арнът изпищя. Беше страшен писък. Грабнах си роклята и като я притиснах до себе си, се втурнах към вратата на съблекалнята.
– Видяхте ли нещо?
Франсис кимна. Лицето й пребледня и се изопна.
– Какво?
– Джун Арнът лежеше на земята до басейна и над нея се беше надвесил нисък набит мъж. С рязък жест той й събличаше банския костюм. В дясната си ръка държеше нож – един такъв с широко острие, – който блестеше на светлината. Госпожица Арнът като че ли беше замаяна – едва-едва се опитваше да отблъсне ръката му. И преди да успея да реагирам, той я намушка.
– Извикахте ли? Дадохте ли му да разбере с нещо, че сте там?
Франсис поклати глава.
– Не, не! Знаех, че я е убил. Никой не би могъл да остане жив след страшната рана, която й нанесе. Беше ужасно! – тя се извърна, устните й се разтрепериха. – Парализирах се от страх. Не можех нито да помръдна, нито да издам звук. Той се изправи и докато тя издъхваше на земята, започна да я рита. Видях лицето му – никога няма да го забравя. Беше като див звяр.
Конрад извади от джоба си пачка със снимки.
– Бихте ли ги разгледали, да видите дали ще разпознаете сред тях мъжа, който уби госпожица Арнът?
Франсис ги пое с треперещи ръце. Отметна само две – третата беше на Морър и тя я подаде на Конрад.
– Това е той.
– Добре – остави той снимките. – Какво стана след това?
– При него дойде още един мъж и двамата застанаха над госпожица Арнът. Бях ужасена и се скрих в една от кабинките за душ.
– Бих искал да установя самоличността на втория мъж. Прегледайте още веднъж снимките и вижте дали ще го познаете.
Франсис започна да отмята снимките една по една. Като стигна до снимката на Тони Парети, спря и я загледа изучаващо, после я подаде на Конрад.
– Ето го.
– Добре. Какво стана, след като се скрихте в кабинката за душ?
– Двамата мъже останаха навън няколко минути, после чух плисък, сякаш бяха хвърлили тялото на госпожица Арнът в басейна. Сетне ниският набит мъж влезе в съблекалнята. Ръцете му бяха целите в кръв. Виждах го през една пролука в завесата. Докато ги миеше, през цялото време си тананикаше – тя потисна още едно потреперване. – Не съм чувала нищо по-хладнокръвно от това тананикане.