Маккан не можеше да се сдържа повече. Целият кипеше отвътре, докато слушаше разказа на момичето, и съзнаваше смъртоносното му значение. Накрая избухна:
– Браво! Много добре ви работи въображението! Знаете ли какво е моето мнение? Според мен всичко това е лъжа от начало до край! Не вярвам, че сте видели Морър! – той се наведе напред и волският му врат се наля с кръв. – Вие си падахте по Уайнър, нали? Бяхте увлечена по него, нали? Допадна ви само защото имаше лице на плашило. И сте си внушили маниакално, че Морър го е убил. Искате да си отмъстите на Морър и затова сте съчинили тези врели-некипели. Така ли е?
Конрад пламна, очите му засвяткаха. Понечи да каже нещо, но Форест му направи знак и той млъкна. Прокурорът не откъсваше очи от Франсис и Конрад също я погледна.
Момичето не се беше изплашило от крясъците на Маккан, а се опълчи насреща му.
– Казвам истината! – ядосано извика то.
– Така ли? А защо тогава не я казахте по-рано? Колкото ме заблудихте мен, толкова ще заблудите и съдебните заседатели! Падали сте си по Уайнър и сега искате да си го изкарате на Морър!
Конрад отново понечи да се застъпи за Франсис и Форест отново го спря.
– Как смеете да разговаряте с мен по този начин! – яростно засвятка с очи Франсис. – Нещо много ви се иска да защитите Морър! Пийт ми каза, че има полицаи, които ще го продадат. Вие ли го продадохте?
Ако го беше ударила, Маккан нямаше да реагира толкова бясно.
– По дяволите! – лицето му бе станало цялото на петна. – Как смееш да ми говориш така, кучка мръсна!
– Престанете – намеси се Форест. – Внимавайте какво говорите, капитане! Убеден съм, че госпожица Коулман не искаше да каже това.
Маккан стисна юмруци. Беше останал без глас. Думите на Франсис го бяха разтърсили. Тя се бе доближила до истината толкова неприятно, че той разбра – сам си бе виновен, задето застана на страната на Морър.
– Освен това мога да докажа думите си! – продължи Франсис, като се обърна към Форест. – Мога да докажа всяка своя дума!
– По какъв начин, госпожице Коулман?
– Морър извади носна кърпа от малкото джобче на сакото си и се избърса с нея – тихо каза тя. – Тогава от джобчето му падна златен молив. Първо се удари в обувката му, после се търкулна по пода и падна в канала на една от кабинките за душ. Морър се опита да го стигне, но не можа. Другият се обади, че е време да се махат, но Морър каза, че моливът е с неговите инициали и трябва на всяка цена да го вземе. Онзи тогава възрази, че никой няма да го забележи там, пък и няма как да го извадят, така че Морър накрая се съгласи с него – тя се обърна към Маккан, който стоеше напрегнат и неподвижен. – Обувката на Морър беше цялата в кръв и моливът също се изцапа. Трябва само да намерите молива, да докажете, че кръвта е на госпожица Арнът, и тогава може би ще ми повярвате, че говоря истината!
Конрад погледна към Форест:
– Е, как ви харесва това като доказателство? – после се обърна с победоносна усмивка към Маккан: – Съвсем сама се е сетила за това! Страшен детектив е, нали, капитане!
XXXIII
Ферари бутна вратата и влезе в кабинета на Сигъл. Отиде до бюрото, седна в креслото и се намести удобно.
– Мъртъв ли е? – попита Головиц със сподавен глас.
Ферари го изгледа втренчено.
– Свети ли слънцето? Зелена ли е тревата? Защо си губите времето с очевидното? Разбира се, че е мъртъв. Като кажа, че ще свърша някаква работа, аз я върша.
Головиц се отпусна назад на стола си, извади носна кърпа и избърса лицето си.
– А ще повярват ли, че е нещастен случай?
– Да, ще повярват. Всичко мина точно така, както беше запланувано – той сключи пръстите си, подобни на нокти на хищна птица, върху плоския си корем и погледна Головиц с безжизнени като на кукла очи. – Ако направите добър план, няма начин да не успеете. Той е мъртъв, така че сега трябва да се погрижим за момичето.
– Радвам се, че ви повиках – рече Головиц и за момента беше искрен. – И през ум не ми минаваше, че работата може да се свърши толкова лесно.
– Лесно я свърших, защото имам зад гърба си много години опит – каза Ферари. – Без опит и без план щеше да е невъзможно.
– А сега момичето – напомни Сигъл. – Как ще се справите с нея?
– Пак ли нещастен случай? – погледна Ферари към Головиц.
– Да, това е основното. Ще трябва може би да изчакаме една седмица. Ако умре веднага след Уайнър, ще изглежда твърде подозрително.
– Няма да е зле да се изчака една седмица, стига да не е късно – съгласи се Ферари.
В този момент звънна телефонът и Сигъл вдигна слушалката. Слуша известно време и другите двама видяха, че изразът на лицето му се измени. Той подаде слушалката на Головиц: