– Маккан. Не е на себе си – направо е откачил.
– Да, капитане? – каза Головиц в слушалката.
– Защо, по дяволите, не ми казахте, че ще очистите Уайнър? – изръмжа Маккан така яростно, че телефонът завибрира. – Този път вече няма спасение – момичето проговори!
Головиц повдигна вежди. С Ферари до себе си се чувстваше удобно и сигурно.
– Нека си говори, капитане, не ми пука. Така че и на вас няма защо да ви пука.
Последва кратко мълчание, след което Маккан додаде злобно:
– Вие какво, да не сте луд? Казвам ви, че тя проговори! Видяла е със собствените си очи как Морър е убил онази! Готова е да се яви в съда и да свидетелства!
– Ами да свидетелства. Съдът ще трябва да избира между нейната дума и думата на Морър. Показанията са без потвърждение. Така че няма за какво да се тревожим.
– Не й трябва потвърждение – изръмжа Маккан. – Тя си има доказателство!
Головиц настръхна:
– Какво?!
– Казах ви – има доказателство! Твърди, че след като убил Джун Арнът, Морър извадил носна кърпа от джоба си и заедно с нея измъкнал златен молив, който паднал върху окървавената му обувка, претърколил се по пода и от там – в канала. Морър се опитал да го стигне, но не успял. И с всичкия си ум го оставил там! Момичето е видяло всичко. На прокурора му трябва само да намери молива, и с Морър е свършено. Моливът е с инициалите на Морър и с неговите отпечатъци, освен това е изцапан с кръвта на Джун Арнът. В съблекалнята няма кръв, така че… Съдебните заседатели ужасно ще си паднат по това доказателство. Все още ли настоявате да не ми пука?
Лицето на Головиц изведнъж позеленя.
– Вярно ли е това?
– А аз откъде да знам, дявол да го вземе? Тя така твърдеше пред Форест. Скоро ще разберат вярно ли е или не.
Мозъкът на Головиц заработи на бързи обороти. Ако това беше истина, значи все едно че Морър вече бе на електрическия стол.
– Къде е този канал? – попита той.
– В съблекалнята в къщата на Джун Арнът – съблекалнята при басейна.
– Какви са намеренията на прокурора?
– Конрад и О‚Брайън тръгват натам с един фотограф.
– Тръгнаха ли вече?
– След минута-две.
– Благодаря, капитане. Ще се погрижа за всичко – Головиц затвори. После се обърна към Сигъл: – Морър изтървал златния си молив в канала на съблекалнята до басейна на Джун Арнът. Ако го намерят, убийството й няма да му се размине. Три ченгета тръгват вече натам. Искам молива. Иди и ми го донеси!
Това вече беше във възможностите на Сигъл. Той беше разстроен от провала си с ликвидирането на Уайнър и още повече от това, че бе повикван Ферари. Сега разбра, че ако успее да изпълни тази задача, ще се реабилитира.
– Дадено! – той излезе бързо от стаята.
Ферари се измъкна от креслото и протегна кльощавите си ръце.
– Аз пък ще отида да си легна – рече той. – Най-добре мисля в леглото – спря за миг, за да прокара пръст по костеливия си нос. – Морър наистина ли е убил тази жена?
Головиц сви рамене:
– Откъде да знам? Пък и не ми влиза в работата.
Ферари се заразхожда из стаята с ръце зад гърба.
– Синдикатът не обича личните разправи… – Головиц не каза нищо. – И без това синдикатът не е много доволен от Морър – тихо продължи Ферари. – Взел е да става прекалено самостоятелен – Головиц изстина, но пак не каза нищо. – Но както и да е, за всичко можем да се погрижим – той стрелна с поглед Головиц. – Сигъл бива ли го за тази работа?
– Бива го – внимателно рече Головиц. – С Уайнър не успя, но преди не съм имал никакви неприятности с него.
Ферари кимна.
– Там, откъдето идвам, един-единствен провал значи край дори за най-добрия – той тръгна към вратата. – Но това си е ваша работа.
Излезе и се запъти към бара. Пиеше му се нещо. Рядко му се случваше, но след успешно убийство обикновено си позволяваше едно малко уиски. В момента, в който влизаше в бара, от отсрещната врата се зададе Долорес. Той спря за миг и впи в нея хлътналите си очи, попивайки кръшната й чувствена хубост. После прекоси бара и застана до нея.
Долорес се бе облегнала на тезгяха и чакаше бармана, така че не забеляза приближилия се откъм гърба й Ферари. Присъствието му обаче беше като присъствието на змия и тя го усети, както се усеща опасност, и бързо се обърна. Видя неподвижните му безжизнени очи и я облъхна смъртен хлад.
– Какво ще пиете? – попита Ферари, чиято глава едва се подаваше над тезгяха. – Може ли да ви правя компания? Хубавите жени никога не бива да са сами.
Тя усети не само опасността, но и силата му. Би смазала всеки друг мъж с неговата външност, но разбра, че този мъж е несломим.