Долорес се пребори с отвращението си. Да я докосне такъв ужасен дребосък! Но пък дали е по-лош с нещо от дебелия мазен Головиц? Вътрешната й борба не продължи дълго.
– Не съм вчерашна – рече тя и го изгледа продължително с прекрасните си големи очи. – Няма да останете разочарован. Коя е стаята ви? Все още трябва много да внимавам. Ще ви последвам след няколко минути.
XXXIV
Конрад отвори вратата на съблекалнята и заопипва стената да намери ключа на лампата. Чуваше непосредствено зад гърба си тежкото дишане на О‚Брайън.
– Къде е този ключ, дявол да го вземе? – промърмори той, като продължи да опипва стената.
О‚Брайън запали фенерче и завъртя силната струя светлина из цялото помещение.
– Малко по-вляво.
Конрад светна и влезе в голямата, разкошно обзаведена стая. Точно срещу него бяха кабинките за душ, всяка една с гардероб, стол и душ. В една от тях, каза си той, се е криела Франсис и е гледала как Морър мие окървавените си ръце.
Малъри – полицейският фотограф – влезе и започна да гласи апарата си. Погледна въпросително О‚Брайън, който изучаваше пода.
– Ето тук трябва да е, Пол – рече О‚Брайън и посочи месинговата решетка, която покриваше квадратната дупка в пода, широка петнайсет сантиметра.
Конрад отиде при него и О‚Брайън насочи снопчето светлина надолу към канала. На дъното видяха купчинка сухи листа.
– Откъде ли са се взели? – зачуди се Конрад. – Сигурно водата ги е довлякла през някой външен канал. Имам чувството, че този тук отдавна не е ползван. Ако моливът е долу, трябва да е сух и кръвта би трябвало да си стои.
О‚Брайън заразглежда решетката.
– Зациментирана е. Ясно защо Морър не е могъл да го извади. Донесе ли инструментите, Малъри?
– Оставих ги отвън. Ей сега ще ги донеса.
Конрад клекна и запали цигара.
– Ако моливът наистина е долу, Морър ни е в кърпа вързан – тихо каза той. – Просто не мога да повярвам. Колко години вече съм по петите на този душегубец.
– Още не си го пипнал – напомни му О‚Брайън. – И не се надявай много, за да не се разочароваш.
– Сержанте!
Острият тон на Малъри накара и двамата мъже да се изправят.
– Вън има някой!
Малъри стоеше на прага на съблекалнята и силуетът му се открояваше ясно на фона на светлината. Още не се беше доизрекъл, когато изгърмя изстрел и той политна назад, хващайки ръката си. О‚Брайън изруга приглушено, метна се напред, щракна ключа и стаята потъна в мрак.
– Ранен ли си? – попита той, докато издърпваше Малъри от вратата.
– Улучиха ме в ръката – рече фотографът и се отпусна тежко на пода.
Конрад бе отишъл до вратата и предпазливо надничаше в тъмнината. Но нищо не видя. О‚Брайън отиде при него.
– Това са хората на Морър – рече Конрад и бръкна в задния си джоб за пистолета. – Тук някъде има телефон, Том. Най-добре да извикаме момчетата на помощ – О‚Брайън изръмжа и затвори вратата. – И внимавай с фенерчето – напомни му Конрад. – Струва ми се, че видях телефон на една масичка вляво от теб.
О‚Брайън светна и откри телефона. Отвън в мрака затрака картечница. Черната нощ бе прорязана от жълти отблясъци. Куршумите строшиха един прозорец и разсипаха порой от стъкла над О‚Брайън и Конрад, които инстинктивно скриха глава в раменете си. От отсрещната стена се посипа мазилка и стаята се изпълни с прах.
– По дяволите! – промърмори О‚Брайън, залепи се за пода и бавно запълзя през стаята към телефона.
Конрад се прицели в мястото, откъдето идваха изстрелите, и натисна пробно спусъка. В отговор веднага затракаха автоматите. Огнени точки описаха полукръг, куршумите засвириха през строшения прозорец и се забиха с глух пукот в отсрещната стена.
– Доста народ са – рече Конрад. – Побързай, Том!
О‚Брайън беше свалил телефона при себе си на пода. Конрад го чу да набира номера.
– Ще им трябват най-малко петнайсет минути, за да дойдат. Освен ако наблизо няма патрулна кола. Ако тия мръсници се нахвърлят отгоре ни…
Конрад допълзя до Малъри.
– Тече ли ти кръв?
– Малко. Нищо ми няма – само съм одраскан. Яд ме е, че нямам пистолет.
При прозореца се мярна нещо. Конрад се извъртя, вдигайки в същото време ръката си, и стреля по смътната фигура, която изчезваше. Чу характерния тъп звук на олово в кост, после глухия удар на паднало тяло.
– Станаха с един по-малко – мрачно отбеляза той.