Картечният откос направи спокойната нощ зловеща. По главата му се посипа мазилка и той побърза да се долепи до пода. Картечният огън зашиба отсрещната стена, стъкла и дървени трески се присъединиха към рикоширащите куршуми.
– Също като едно време в Тунис – промърмори Малъри, долепен на пода до Конрад. Той не пропускаше удобен случай да напомни на когото и да било за службата си през войната.
– Свърза ли се с участъка? – извика Конрад на О‚Брайън.
– Да, тъкмо навреме. Както говорех, и на телефона, дявол да го вземе, нещо му стана.
– Тогава да отидем до вратата. Трябва да им попречим да ни атакуват.
Конрад запълзя към нащърбената врата и внимателно надникна, като се опита да види нещо в тъмнината. В другия край на басейна някой тичаше по настланата с плочки пътека. О‚Брайън се прицели и онзи изчезна в сенките с вик на болка.
– Бива си ни, а? – ухили се Конрад. – Чукнахме двама.
– Ще се опитам да се добера до инструментите – рече О‚Брайън. – Трябва да извадим молива.
– Внимавай – предупреди го Конрад. – По-добре да изчакаме.
О‚Брайън запълзя напред, пренебрегвайки предупреждението на Конрад. Тъкмо показа главата и раменете си от вратата и сграбчи чантата с инструментите, когато автоматен откос го накара да се сплеска до земята. Куршумите засвистяха над самата му глава. Той предпазливо запълзя назад.
– Ето ги – рече той и се взря пак в тъмнината. – Малъри, опитай се да свалиш решетката.
Отново затрака картечница и тримата мъже пак се долепиха до пода. Оловна градушка раздра още мазилка от стените и вдигна пушилка.
– Внимавайте! – извика Конрад, който бе надигнал глава. Двама мъже тичаха по настланата пътека с автомати в ръка.
Конрад и О‚Брайън стреляха едновременно. Единият залитна и падна в басейна. Другият подхвърли автомата си високо във въздуха, направи още две несигурни крачки и се просна по лице.
– Станаха четирима – обади се Конрад. – Имам още четири куршума. При теб как е?
– Имам две резервни пачки. Ти си пази куршумите – аз ще се оправя сам.
И запълзя към вратата.
– Готово – чу се радостният глас на Малъри. – Не искаше да излезе, мръсницата, ама я извадих!
– А сега се опитай да измъкнеш молива. И внимавай как го пипаш – рече Конрад, без да откъсва очи от О‚Брайън. – Гледай да не те видят, Том!
О‚Брайън стреля в тъмнината, изруга приглушено и пак се прицели.
Срещу него залаяха две картечници. В ярките им проблясъци Конрад видя как полицаят бе внезапно повдигнат от земята и хвърлен назад, като че понесен от гигантска вълна.
– Вземи пистолета му и пази вратата! – нареди Конрад и запълзя към О‚Брайън. Наведе се към него и се опита да го разгледа в тъмнината. – Том! Ранен ли си, Том? – знаеше, че задава глупав въпрос. О‚Брайън бе посрещнал с гърди целите откоси. Конрад извади фенерчето си, затули го със сакото си и светна.
О‚Брайън го погледна в смътния сноп светлина – лицето му с цвят на маджун бе изкривено от болка.
– Пол, онова не беше нещастен случай – изсъска той със сетен дъх, опита се да каже още нещо, но в гърлото му нахлу кръв и го задави.
Конрад повдигна главата му.
– Успокой се, Том. Недей да приказваш.
О‚Брайън се напрегна, вкопчил се в ръката на Конрад.
– Ферари… Детето ми… – успя да промълви, сетне обърна очи и се отпусна безжизнено в ръцете на Конрад.
Конрад докосна артерията на врата му, поклати глава и го положи на пода. Малъри откри огън и той бързо се обърна към него. Тъкмо навреме – по пътеката тичаха присвити надве трима мъже. Малъри улучи единия, но другите двама откриха огън с автоматите си.
Конрад стреля над главата на Малъри и видя как единият се заби с главата напред в басейна. Последният продължи да тича напред и да сее огън като пълзящ смъртоносен килим, който бързо приближаваше отворената врата на съблекалнята. Конрад запълзя назад, повлякъл Малъри със себе си. Дълго стояха сгушени до стената, докато куршумите пищяха из стаята. После от отсрещния край на басейна затракаха още оръжия: първо резките изстрели на пистолетите, а после и картечница. Нападателят прекрати атаката си – Конрад видя, че той се втурна бързо назад, откъдето беше дошъл. А отвън престрелката беше в разгара си.
– Нашите момчета май пристигнаха – обади се Конрад с несигурен глас и предпазливо отиде до вратата. В момента, в който надникна навън, стрелбата се прекрати и над басейна се разстла тишина, която почти можеше да се докосне. От тъмнината изникна мечешката фигура на Сам Бардин.
– Пол? – извика той.
– Тук сме! – излезе навън Конрад. – Фу! Ама че битчица беше!
– Намерихте ли молива?
– Нямах време да попитам. Горкият Том си отиде.