Бардин мина напред и докосна ръката му.
– Мъртъв като говежди бут, при това добре изстуден – хвана умрелия за косата и повдигна главата му. Конрад се намръщи при вида на дълбоката рана в гърлото на Джордан – толкова дълбока, че и гръклянът бе срязан. – Туй то – заключи Бардин и отстъпи назад. – Нали ти казах: случаят е ясен като бял ден. Отишъл е там, пречукал я е, после се е върнал и си е прерязал гърлото. Много мило от негова страна. Така всичко е пределно ясно – поне за мен – той намери пипнешком цигарите си, запали една и издуха облак дим в лицето на мъртвия. – Доктор Холмс явно няма да спи тази нощ.
Конрад се разхождаше из банята и оглеждаше всичко. Откри закачена на стената електрическа самобръсначка.
– Учудвам се, че е имал такъв старомоден бръснач. В наше време трябва да пообиколиш доста къщи, за да намериш поне един. Не виждам с каква цел Джордан е имал подръка подобна вещ.
Бардин изстена.
– Моля те, само не започвай да ме объркваш. Може да си е рязал мазолите с него – той бутна вратата в другия край на банята и надникна в луксозната гардеробна. Върху един стол бяха наредени костюм, риза и копринено бельо, а недалеч стояха обувките с чорапите.
Конрад влезе в стаята и изтръпна.
– Ето какво ще те ощастливи истински, Сам – махна той към опръскания с кръв предмет на пода.
Бардин се приближи.
– Бре! Не може да бъде! Мачете! – той клекна до острия като бръснач нож. – Бас ловя, че убийството е извършено с него. Нищо по-подходящо за рязане на глави, да не говорим за разпаряне на кореми.
– А не си ли задаваш въпроса, откъде може човек като Джордан да има южноамерикански нож за рязане на захарна тръстика?
Бардин се отпусна назад на петите си. Разтегли устни в сардонична усмивка.
– Може да си го е донесъл като сувенир. Обзалагам се, че е ходил до Южна Америка или поне до Антилските острови. По-вероятно второто. Това е сто на сто оръжието, с което е извършено убийството, и не се съмнявам ни най-малко, че кръвта е на Джун Арнът.
Конрад се ровеше из дрехите върху стола.
– Няма нито капка кръв. Не е възможно да отрежеш нечия глава и да не се опръскаш.
– Ама престани да ми хленчиш! – нетърпеливо възкликна Бардин, стана и протегна едрото си тяло. – Какво се престараваш толкова! Може да е бил препасан с престилка или наметнат с нещо подобно. Какво значение има? Аз съм удовлетворен. Ти не си ли?
– Не знам – намръщи се Конрад. – Не ти ли се струва, че всичко пасва прекалено добре? Няма да се учудя, Сам, ако това е скалъпена работа: пистолетът с инициалите на Джордан, ударената кола, самоубийството му, а сега и оръжието на убийството. Всичко е нарисувано като на картинка, остава само да докладваш резултатите от разследването. На мен обаче ми намирисва.
– Намирисва ти, защото се престараваш – сви Бардин масивните си рамене. – Я зарежи! За мен уликите са убедителни, за капитана – също. Ако не се натискаше толкова да насадиш Морър върху електрическия стол, и ти щеше да си убеден. Така ли е?
Конрад замислено потърка нос.
– Възможно е. Е, добре! Май няма какво повече да правя тук. Да те оставя ли с колата в участъка?
– Ще им се обадя от тук. Иска ми се момчетата да претърсят хубаво стаите. Щом ги впрегна в работа, ще се върна в къщата на госпожица Арнът и ще се срещна с вестникарите. Ти у дома ли се прибираш?
Конрад кимна.
– Така мисля.
– Блазе ти! Нито работа до късно, нито нищо. Само уютен дом и красота да те топли. Как е госпожата?
– Добре е, мисля – отвърна Конрад и се ядоса сам на безизразния си глас, в който не прозвуча и нотка ентусиазъм.
V
Конрад караше на границата на забранената скорост и мина през задните улички, за да избегне колите на излизащите от театрите. Попита се неспокойно дали Джейни е изпълнила заканата си и е излязла сама и дали вече се е прибрала, ако е излизала. Не му се искаше да мисли за нея в този момент, но както всеки път, щом се връщаше у дома, мислите му неизбежно се насочваха към жена му.
Намали леко, за да запали цигара. Като хвърляше запалената клечка през прозореца, погледът му бе привлечен от табелката с името на улицата: “Глендейл авеню”.
И чак когато стигна края на улицата, изведнъж си спомни, че Франсис Коулман – момичето, посетило Джун Арнът в седем вечерта, бе посочило адреса си като “Глендейл авеню” номер 145. Кракът му рязко натисна спирачката и той изви волана към тротоара. Поседя известно време неподвижен, загледан през стъклото в тъмната пуста улица. Доктор Холмс бе казал, че смъртта на Джун Арнът е настъпила някъде около седем часа. Възможно ли е това момиче да е видяло нещо?