– Ами? Виж, това е лошо – Бардин светна фенерчето си и насочи снопа светлина към унищожената съблекалня. – Брей, на решето са я надупчили! Отвън останаха петима от хората на Морър във вид на трупове. Други двама се измъкнаха.
– Намери ли молива? – обърна се Конрад към Малъри.
– Разбира се. Ето го! – и той размаха над главата си златния молив.
XXXV
По тясната алея, която минаваше покрай източната стена на клуб “Парадайз”, се плъзна черен кадилак и засили ход към портата, която охраняваше задния вход на клуба. Шофьорът намали, мигна два пъти с фаровете – две дълги, две къси – и мина през портата, след като пазачът я отвори. Пазачът пристъпи напред и се взря да види кой е шофьорът. Хлъцна от изумление, замръзна мирно и козирува. Кадилакът се понесе по извитата алея и спря пред задния вход на клуба. Отвътре излезе нисък набит мъж, огледа се неспокойно наляво и надясно, изкачи стълбите и почука на вратата.
Пазачът, който му отвори, зяпна от учудване и червендалестото му лице стана бяло като платно.
– Господин Морър… – заекна той.
– Затваряй си устата! – изръмжа новодошлият. – Къде е Головиц?
– В кабинета на господин Сигъл – отвърна пазачът и побърза да отстъпи назад.
Мургавото лице на Морър бе гневно и в очите му горяха смъртоносни пламъчета. Той премина по коридора, спря за миг пред вратата на кабинета на Сигъл, наклони глава и се ослуша. През дървото се дочуха приглушени гласове и лицето му се изопна. После натисна дръжката и отвори.
Кабинетът бе изпълнен с цигарен дим. Около бюрото в полукръг бяха насядали Сигъл, Маккан и Ферари. Головиц беше зад бюрото, с пура между пухкавите бели пръсти. Четиримата рязко се извърнаха, щом вратата се отвори. Само Ферари не реагира на внезапната поява на Морър. Останалите се опулиха насреща му, сякаш бяха видели призрак.
– Джак! – изломоти Головиц и пребледня. – За Бога, Джак…
Морър влезе и затвори вратата след себе си. Дясната му ръка бе пъхната дълбоко в издутия джоб на сакото. Стоеше, впил поглед в четиримата, а от ярост малките му очички бяха като на невменяем.
– Какво прави този тук? – изръмжа той и посочи Ферари.
– Джак! Ти… не биваше да се връщаш! – проговори Головиц и се опита да се изправи на разтрепераните си крака. – Видя ли те някой? Не знаеш ли, че има издадена заповед за арестуването ти?
– Какво прави този тук? – повтори Морър със смразяващ глас.
– Ами… дойде да се оправи с онова момиче Коулман – изфъфли Головиц.
– Ти ли го повика? – продължи да пита Морър.
– Синдикатът беше на мнение…
– Синдикатът? Ти ли го повика?
– Но какво друго можех да направя? – изстена Головиц. Имаше ужасното предчувствие, че Морър ще го застреля. – Трябваше да очистим Уайнър и момичето. А той единствен можеше да се добере до тях!
Морър впи поглед в Головиц, устните му мърдаха, без от тях да излезе звук.
– Проклет глупак! Толкова ли не можеш да се справиш сам с такава дреболия, без да молиш за помощ отвън?
– Нямаше начин.
– Успокойте се, господин Морър – тихо се намеси Маккан. – Не биваше да се връщате. Всички ченгета в града ви търсят. Форест е изготвил срещу вас непоклатимо дело.
– Да – изръмжа Морър. – Благодарение на некадърния начин, по който сте пипали тримата – той махна с ръка, но не включи в замаха си Ферари. – Затова дойдох сам да се оправя! За пръв път от петнайсет години срещу мен има издадена заповед за арестуване! За пръв път от петнайсет години! Ето какво става, щом изпусна за миг кормилото!
– Направихме каквото можахме – опита се да го убеди Головиц. Усети, че опасността отминава. – Очистихме Уайнър. Сега ще се оправим и с момичето. Всичко ще е наред, Джак, ти стой само настрана.
– Няма да стоя настрана! – рече Морър и тръгна към бюрото.
Головиц побърза да отстъпи встрани и Морър зае неговото място. Адвокатът придърпа един стол и седна при другите. Челото му беше покрито с капчици пот. Беше му призляло от прекомерна ярост и страх. Да бъде така изтикан на заден план, да изгуби внезапно властта, да го лишат от положението му за няколко секунди, и то когато си мислеше, че ще го задържи още дълго – това бе съкрушителен удар за самолюбието му.
Ферари привлече погледа на Морър. Двамата мъже впиха очи един в друг. Сигъл, който беше безпристрастен наблюдател, се стресна, като прочете тревога и страх в очите на Морър. А Ферари беше невъзмутим и безразличен.
– Здравей, Морър – тихо поздрави той.
Морър отмести поглед.
– Здравей, Ферари.
– Големия Джо ти изпраща много поздрави – усмихна се дребосъчето.
Морър кимна. Знаеше колко опасен е Ферари, и беше изумен, че го заварва тук. Голямо усилие му струваше да овладее положението.