– Каква игра играете тримата? – обърна се той пак към другите. – Защо не сте ме отървали от момичето? Вече три седмици ме няма. Трябваше отдавна да е очистена!
– Не е толкова лесно – обади се Сигъл. – Не знаем дори къде е.
– Преди това нали знаеше къде е! – излая Морър. – Защо не я очистихте тогава?
– Първо се заехме с Уайнър – побърза да поясни Головиц. – Той беше по-лесен.
– По-лесен! А не си ли давате сметка, че тя е по-опасна? Ако я бяхте премахнали, показанията на Уайнър нямаше да струват и пукната пара! Трябваше първо нея да очистите!
Головиц отдавна беше разбрал каква грешка бе направил, като уби първо Уайнър вместо Франсис, и много се разтревожи, че Морър тъй бързо прозря слабото място в стратегията му.
– Знаете ли, че тя проговори? – попита Маккан. – Твърди, че ви е видяла да убивате Джун Арнът. Затова има заповед за арестуването ви.
Лицето на Морър стана мораво.
– Значи лъже! Не съм докосвал Джун с пръст!
– Уликите им са доста солидни – бавно продължи Маккан. – Ще убедят съдебните заседатели.
Морър погледна към Головиц.
– Какви улики?
Головиц му разказа за показанията на Франсис и за златния молив.
– Опитахме се да вземем молива – завърши той, но ченгетата ни изпревариха.
Морър настръхна.
– Какво значи “изпревариха ни”?
– Сигъл замина веднага натам с група момчета и изненадаха Конрад и още две ченгета, които се опитвали да измъкнат молива. Имаше престрелка и преди Сигъл да успее да свърши работата, отзад ги нападнаха още ченгета. Загубихме пет момчета.
Морър щеше да се пръсне от ярост.
– Пак ли твоите гениални номера? – изръмжа той, като се наведе напред и впи в Головиц пламналия си поглед. – Глупак такъв! Не трябваше да предприемаш нищо! Много добре знам за молива! И можех да обясня защо е в канала! Да загубим пет момчета! Да не си обезумял!
Головиц се отпусна назад в стола си. Лицето му стана пепеляво. Усети погледа на Ферари и в миг на отчаяние, от което му прилоша, си даде сметка, че историята на неговия провал ще стигне до синдиката.
– Не само че си прахосал човешки живот, ами си подчертал и значението на молива! – продължи Морър. – Изтървах го в канала два дни преди убийството на Джун!
– Но по него имаше кръв! – възрази Маккан.
– Моя кръв! Порязах се на едно шише. Изцапах и молива и когато го бършех, той се изплъзна от ръката ми и падна в канала.
– Не върви! – сряза го Маккан. – Съжалявам, господин Морър, но обяснението ви не върви. Кръвта по молива е на госпожица Арнът – от нейната кръвна група, а тя е доста рядка.
Морър вирна войнствено брадичка.
– Коя е нейната група?
– Група В.
– Ще се изненадате ли много, ако ви кажа, че и моята кръв е от същата група? Преди няколко години си правих Васерман и ми казаха, че кръвта ми е от група В. Какво ще кажете сега? – той се извърна рязко и впи гневен поглед в Головиц. – Ако не се беше опитал да се проявиш като изключителен мъж, щяхме да се справим с това без капка затруднение, ако изобщо се стигнеше до съдебната зала.
Головиц си избърса лицето. Изведнъж се състари и видът му беше на много уморен човек.
– Не знаех.
Морър го изгледа презрително, после сви рамене и се обърна към Маккан:
– Къде е момичето?
– Де да знаех! – въздъхна полицаят. – Форест я скри някъде, но никой не знае къде.
– Дори вие? – изрева Морър. – По дяволите! Нали все още сте капитан в полицията!
– Само прокурорът, Конрад и двайсет от най-добрите ми момчета, които охраняват момичето, знаят къде е. Конрад я скри още същата нощ, когато умря Уайнър. Форест ме уведоми, че само хората от прокуратурата ще знаят местонахождението й до деня на процеса.
Морър сви юмрук и удари по масата:
– Трябва да я открием и да я очистим! – той погледна Сигъл. – Това е твоя работа! Вдругиден искам да знам къде е. Ясно ли е? Ако и тук се провалиш, да знаеш, че ще се погрижа да нямаш повече провали – Сигъл понечи да възрази, но убийственият пламък в очите на Морър го спря. Той пребледня и погледна умолително към Головиц, но адвокатът бе затънал до гуша в собствените си неприятности и дори не го погледна. – Значи ясно – заключи Морър и стана. – Нищо не можем да направим, докато Сигъл не ни докладва местонахождението й. Ще се срещнем тук вдругиден в единайсет часа и ще съставим план, как да очистим момичето.
– Няма да я откриете – заяви Маккан, ставайки на крака. – Аз самият много добре съзнавам колко важно е да не я губя от поглед, и през цялото време я търся. Но все едно че е изчезнала. Ако питате мен, те са я извели извън града.
– Сигъл ще я открие – мрачно настоя Морър. – За свое собствено добро ще я открие.