Маккан сви рамене и тръгна към вратата.
– Пазете се, господин Морър. Градът е опасно място за вас и ако някое от моите момчета ви арестува, нищо не мога да направя.
– За мен не се тревожете – сряза го Морър. – Мога сам да се грижа за себе си.
Сигъл, бял като платно и разтреперан, последва Маккан вън от стаята.
Ферари все така си седеше в креслото. Поглаждаше с ръка костеливия си нос и наблюдаваше Морър с жив интерес.
– Благодаря ти, Ферари, за Уайнър – започна Морър с по-мек тон. – Но с момичето ще се справя сам. Можеш да се върнеш в Ню Йорк – той погледна към Головиц. – Платил ли си му? – Головиц кимна. – Е, тогава довиждане, Ферари. Много поздрави на Големия Джо.
Ферари стана, протегна късите си ръце, направи няколко крачки към вратата и спря:
– Все пак ще остана още ден-два. Може да ви потрябвам. Знае ли човек?
– Няма да ни потрябваш – настоя Морър, като се опитваше да говори тихо.
– Човек никога не знае – повтори Ферари. – Големия Джо ми нареди да се погрижа работата да бъде доведена докрай. Ако настояваш да се махна, по-добре да говориш с него.
Морър го изгледа яростно. Погледите им се вплетоха и Морър отстъпи пръв.
– Щом като искаш да си губиш времето – безразлично рече той. – Но няма да ми потрябваш за тази работа. Така че прави каквото искаш.
– Ще остана – усмихна се Ферари и безшумно напусна стаята.
Морър се обърна и погледна Головиц.
– Сега доволен ли си, Ейб? – тихо попита той. – Доволен ли си, че вмъкна това змийче в организацията ми? Хареса ли ти да бъдеш шеф? Как мислиш – добре ли се справи?
Головиц премълча. Седеше, впил поглед в килима, с отпуснато лице. Ръцете му шаваха в скута.
– Или си въобразяваш, че синдикатът има много високо мнение за теб? – продължи Морър със същия убийствено тих глас. – И дете идиотче би се справило по-добре. Обърка всичко, с което се захвана. Всичко! Знам, че се надяваш да наследиш организацията. Знам също така, че възнамеряваш да наследиш и Долорес. Да не мислиш, че не си ми ясен? Ти не би могъл да поемеш ръководството на дресирани бълхи, камо ли организация като тази, а що се отнася до Долорес – като толкова я искаш, – заповядай, вземи я. Между нас всичко е свършено! – той се наклони напред и внезапно повиши глас. – Ах, ти, тъпо безгръбначно нищожество с пожълтели гащи! Само като те гледам, ми призлява! Разкарай се веднага да не те виждам!
Головиц стана. Бавно се отправи към вратата. Краката му се влачеха, раменете му бяха отпуснати като на човек, понесъл непосилна тежест. Излезе и затвори вратата.
Морър рязко се отпусна в стола си. Добре съзнаваше опасността. Ако не се справеше с положението, синдикатът щеше да вземе решение, че трябва да се махне. А той още не бе готов за това. Знаеше защо Ферари остава в града. Чакаше нареждания.
И за пръв път през цялата си мръсна кариера Морър изпита страх.
XXXVI
Сигъл се сети за Джейни Конрад чак на другия ден следобед.
След като си даде сметка, че Морър няма да го пощади, ако не успее да открие Франсис, той организира трескавото й търсене. Изпрати всичките си налични хора да се ослушат из престъпния свят и да се опитат да научат нещо за нея, но до този момент не бе постигнал нищо. Беше започнал да се отчайва, когато си спомни за Джейни Конрад. И веднага се наруга, задето е бил такъв глупак и не се е сетил по-рано.
Близо две седмици не се беше виждал с нея. Прелестите й го бяха поразочаровали. Не беше се оказала на висотата на обещаващата си хубост. Изискванията на Сигъл бяха високи, пък и винаги имаше на разположение неограничен брой хубави момичета, готови да задоволят и най-дребните му прищевки. Така че можеше да си позволи да бъде претенциозен и когато разбра, че Джейни не е съгласна с някои от по-изисканите му хватки, стигна до заключението, че няма защо да си прахосва по нея времето и парите.
Не беше изключено, рече си той сега, Конрад да е споделил с нея местонахождението на Франсис. Най-малкото й е казал къде да го открие, ако й потрябва, и Сигъл съжали, че така бързо я бе зарязал. Реши, че е по-безопасно да намине да я види привечер, по тъмно, като се надяваше да си е вкъщи. Имаше чувството, че ако й се обадеше преди това по телефона, тя щеше откаже срещата, и затова реши да не я предупреждава. За да е сигурен, че няма да я изтърве, нареди на един от хората си да следи къщата и когато се стъмни, научи с облекчение, че Джейни си е у дома.
Спря колата си в дъното на улицата и до къщата отиде пеша. Нощта беше тъмна, намирисваше на дъжд и по пътя не срещна жива душа. Един от прозорците на горния етаж светеше, но иначе къщата тънеше в мрак. Неговият човек му беше докладвал, че прислужницата си е тръгнала преди час, и Сигъл беше уверен, че Джейни е сама в къщата. Натисна силно звънеца и зачака.