Той я изгледа разтревожено.
– Какво “разбира се”?
– Ето защо така внезапно се заинтересува от мен! – побесня тя. – Искаш да разбереш къде е тази Коулман, нали? Да, разбира се! Пол ми каза, че си от главорезите на Морър. Каква глупачка съм била! – Джейни скочи на крака. – Махай се! Веднага се махай, иначе ще се обадя в полицията!
Сигъл й се усмихна.
– Успокой се, малката – загука той. – Не отправяй заплахи, които не можеш да изпълниш. Знаеш къде е, и ще ми кажеш, пък ако ще с бой да го изтръгна от теб. Къде е?
Джейни отстъпи назад разтреперана.
– Не знам. Върви си!
Сигъл стана. Докато тя отваряше уста да крещи, той прекоси с две крачки разстоянието до нея и я удари през лицето с опакото на ръката си така силно, че тя се свлече на пода на четири крака със замаяна глава. Той се наведе, рязко я изправи, хвана я за лактите и така я раздруса, че главата й се заклати напред-назад като на парцалена кукла. Сетне я блъсна, тя полетя през цялата стая и се просна на леглото. Остана да лежи задъхана, с чувството, че е била отнесена от взривна вълна.
Сигъл се приближи до нея, коленичи на леглото, хвана й назад китката и я обърна по лице. Сетне започна да й извива ръката, като същевременно я вдигаше назад и й кълчеше китката. Тя изпищя неистово, но той притисна лицето й с лявата си ръка към завивките на леглото и заглуши виковете й.
– Къде е?
Джейни не бе родена за героиня. От болката в ръката й премаля. Тя се разплака. Сигъл отново й изви ръката.
– Не! Недей! Ще ти кажа! – изпищя Джейни.
– Ами хайде тогава, дявол да те вземе! Казвай! Къде е?
– Не знам къде е, но имам телефонния му номер – разхълца се тя.
– Дай го!
– Баруд 99780.
– Ако ме лъжеш, малката, това ще е последната ти лъжа!
– Остави ме на мира! – хълцаше тя. – Знаеш ли колко ме боли, звяр такъв!
– Сега ще слезем долу и ще набереш този номер. Ще говориш с него. Ще му кажеш, че си много самотна – каквото искаш му кажи, стига да разбера със сигурност, че е там.
– Добре – съгласи се Джейни с такава готовност, че той веднага разбра – говореше истината.
– Хайде – изръмжа Сигъл и с рязко движение я изправи на крака.
Тя залитна към вратата, държейки болната си ръка. Той я последва до късия коридор до площадката на стълбището. Беше точно зад нея, когато тя сложи ръка на перилото, и се напрегна целият, когато тя понечи да стъпи на първото стъпало. Тогава вдигна крак, прицели се в кръста й и я ритна с все сила. Стъпалото му я улучи като стенобойно оръдие и я изхвърли рязко във въздуха. Безумният й, изпълнен с нечовешки ужас писък го накара да настръхне. Тя полетя стремглаво надолу. Тялото й се изви в момента на падането и той зърна ужасените й очи и широко отворената й уста миг преди да се сгромоляса на долната площадка. Приземи се на тила си с тъп удар, който разтърси къщата.
XXXVII
Бяха изминали десет дни от смъртта на Джейни и Конрад се бе посъвзел от първоначалния шок. Отначало не можеше да повярва, че е мъртва, и чак по време на погребението си даде сметка, че най-сетне е настъпил краят на злощастното им партньорство.
Следователят издаде решение за смърт при нещастен случай. Оказа се, че високото токче на чехъла й се бе закачило за подгъва на пеньоара й. За следователя нямаше съмнение, че се е спънала, докато е слизала по стълбите, и е паднала лошо, в резултат на което си е счупила врата.
Конрад остави цялата подготовка на погребението в ръцете на бащата на Джейни, а самият той реши да не напуска новото скривалище на Франсис. Нищо не можеше да направи вече за Джейни, докато отговорността за живота на Франсис му тежеше като воденичен камък. Много беше мислил над последните загадъчни думи на О‚Брайън: “Не беше нещастен случай. Ферари… Детето ми…”
Като всеки съвестен полицай в страната и Конрад знаеше кой е Вито Ферари. Дали О‚Брайън не се беше опитал да му каже, че Уайнър е бил убит и че Ферари е свършил тази работа? Конрад бе предупредил Маккан, че не е изключено Ферари да е в града, и го бе помолил да каже на хората си да са нащрек, но Маккан му докладва, че няма никакви признаци за присъствието на палача наоколо. Но Конрад се тревожеше. Ако Ферари бе отговорен за смъртта на Уайнър, тогава Франсис я грозеше сериозна опасност. И той взе всички предпазни мерки, за да опази живота й.
Премести я в хотел “Океан” в Баруд – малко градче на около двайсет и пет километра от Пасифик Сити. Хотелът беше десететажен, построен на ръба на стръмни скали, с изглед към морето. Форест нае целия десети етаж. Специална стоманена врата преграждаше всякакъв чужд достъп до последния етаж, а двайсет от най-добрите полицаи на Маккан патрулираха непрестанно отпред на площадката и около хотела. Колкото повече усъвършенстваше охраната, толкова повече Конрад се убеждаваше, че практически е невъзможно някой да се добере до Франсис. Мадж Филдинг и още две жени не изпускаха момичето от очи и беше решено то да не излиза от стаята си до деня на процеса.