Тя се обърна с гръб към прозореца и го загледа, докато той се разхождаше напред-назад из стаята. В очите й се четяха интерес и озадаченост.
– Трябва да си избиете от главата, че Морър е някакъв супермен – продължи Конрад. – Не твърдя, че няма да се опита да се добере до вас, защото бих излъгал, но че няма да успее, е сигурно. Това място е безупречно охранявано. Абсолютно всичко съм предвидил – той млъкна и я погледна. – Нямате представа, какъв труд съм вложил. Не се ли чувствате в безопасност?
– Не.
– Кажете ми защо?
– Не мога да забравя думите на Пийт – тя рязко седна. – Съжалявам, че споделих с вас какво се случи. Пийт ми каза, че няма сила на този свят, която да ме спаси, ако проговоря. Каза, че няма такава сила, която да спаси и него, и ето че е мъртъв – в гласа й се долови истерична нотка. – Пийт ми каза, че животът му изтича с всеки изминат час. Моят живот също изтича! Каза, че Морър е в състояние да подкупи полицаите, които го охраняват. Откъде да знам, че не е подкупил тези жени, които са с мен?
Конрад беше изненадан и поразен от простотата, с която бе изрекла тези думи.
– Не бива да говорите така – той отиде при нея и я хвана за ръцете. – Погледнете ме в очите, Франки! Аз ви обичам. Толкова ли не виждате това? Кълна ви се, че сте в безопасност. Кълна ви се, че няма за какво да се тревожите.
Тя го гледаше изумена.
– Обичате ме? Вие? Не знаех… И представа нямах…
– Знам – тихо отвърна Конрад. – Нямах намерение да ви го кажа, но не мога да понеса да си мислите, че се намирате в опасност. Вие сте ми по-скъпа от собствения ми живот. Не бива да се боите от Мадж или от останалите две жени. Те са сигурни хора. Честна дума, няма да позволят на никого да ви доближи!
Тя се отдръпна от него.
– Но как е възможно да ме обичате? – чудеше се тя като че ли на себе си. – Знаете коя съм. Не е възможно да ме обичате…
– Вижте какво, Франки, престанете с тези глупости! Никой не ви кори за деянията на баща ви и трябва да престанете да смятате, че носите някаква вина.
Тя го изгледа със замъглени от горчивина очи.
– Лесно е да се каже – промълви накрая. – Ах, колко е лесно да се говори! А знаете ли какво е хората да ви сочат с пръст, да си шепнат зад гърба ви, да крият децата си, щом ви видят? Знаете ли какво е да ви преследва крещяща побесняла тълпа, както бях преследвана в нощта, когато убиха баща ми? И ето че сега всичко ще започне отново. Каква глупачка бях, че ви разказах… Каква глупачка!
Той коленичи до нея.
– Франки, позволете ми да се грижа за вас. Всичко съм обмислил. Щом свърши процесът, ще се махнем от тук. Искам да станете моя жена. Там, където ще отидем, никой няма да знае коя сте. Ще заминем за Англия. Имам там приятел, който много иска да вложа пари във фермата му, да му стана съдружник… Ще си имаме къща и никой няма да ви познава. Ще ми позволите ли да се грижа за вас? Да ви изградя нов живот, да ви дам ново бъдеще?
Франсис рязко се изправи и без да го погледне, отиде до прозореца.
– Бъдеще ли? Аз нямам бъдеще. Знам го – тя се загледа в огненото кълбо на залязващото слънце, което бавно потъваше зад хоризонта и обагряше в алено морските води. – Животът ми изтича, Пол. Нямам бъдеще, а само напрегнато настояще.
XXXVIII
– Трябва да изглежда като нещастен случай, Джак – говореше Головиц. – Трябва! Ако има дори и най-леко подозрение, че е убийство, с нас е свършено. Едно цялостно разследване ще ни извади от строя. Започнат ли да упражняват натиск, все някой от нашите ще проговори. Трябва да изглежда като нещастен случай.
Морър се беше сгърбил над бюрото си. Очичките му сърдито святкаха. Десет дни вече се опитваше да намери някакъв начин да се добере до Франсис, но непревземаемата стена, която Конрад бе издигнал около нея, всеки път се изпречваше отпреде му.
– Тя трябва да умре! – изръмжа той. – А единственият начин е, като запалим хотела. И тогава, щом я изведат навън, ще се нахвърлим отгоре им.
Головиц умолително разпери дебелите си ръце.
– Трябва да измислим някакъв друг начин. Този план няма да ни свърши работа, а само ще ни съсипе.
Морър стана и започна да снове напред-назад из стаята.
– Какъв друг начин, дявол да го вземе? Не виждам друг начин! Как ще се доберем до нея, ако не я изкараме с пушек от там? И как, по дяволите, да изглежда като нещастен случай?
Головиц избърса лъснатото си от пот лице. Последните десет дни бяха за него опасни и напрегнати. Какво облекчение изпита, когато Морър изпрати да го повикат и му каза да забрави думите, изречени при последната им среща! Тогава си даде сметка, че Морър не може без него. Проблемът беше прекалено тежък, за да го реши сам.