– Ферари би се справил – рече той. – Убеден съм.
Морър спря и го изгледа.
– Той още ли е тук?
Головиц, който очакваше Морър да избухне, закима енергично.
– Дори в момента е оттатък, в бара.
– Ако го използваме, Ейб, значи да признаем поражението си. Съзнаваш ли го?
– Ние и без това претърпяхме поражение. Нали затова го извиках, защото не успяхме да очистим Уайнър. Знам, че ме виниш, но нямах друг избор, както и сега нямаме алтернатива. Ферари е единственият, който може да се добере до момичето, ако това изобщо е възможно.
Морър отново седна зад бюрото си. Загледа се в тежката попивателна. Челото му беше смръщено, очите – присвити. Поседя така известно време, после вдигна слушалката.
– Луис, ти ли си? Кажи на Ферари да дойде в кабинета ми. Той е в бара.
Головиц се отпусна назад в стола. Това бе голяма победа за него. Почувства се отмъстен. Сега Морър постъпваше точно така, както бе постъпил той самият.
– Правилно, Джак. Друг начин няма.
Морър вдигна очи към него.
– Заблуждаваш се, Ейб – тихичко заговори той. – Мислиш си, че постъпвам също като теб, но не е така. Ферари ще очисти момичето, а после аз ще очистя него. Това е разликата между ръководенето на тази организация и това да се оставиш организацията да те води!
Головиц настръхна.
– Да очистиш Ферари? Какво означава това?
Морър се озъби с вълча усмивка.
– Почакай и ще видиш, Ейб – стояха и се гледаха няколко безкрайни минути, после вратата се отвори и влезе Ферари. Той безшумно прекоси стаята, покатери се на креслото, повъртя се, докато се настани удобно, и чак тогава вдигна към Морър бляскавите си зорки очи. – Става въпрос за момичето – започна Морър. – Не мога да се справя. Ейб твърди, че ти можеш, вярно ли е?
Ферари повдигна вежди.
– Разбира се. Нали това ми е работата.
Очите на Морър метнаха мълнии, но лицето му остана все така невъзмутимо.
– Плащам десет бона.
Ферари поклати глава.
– Двайсет. Ако струваше само десет, ти и сам би се справил.
Морър сви рамене.
– Добре, няма да се пазарим. Защо си толкова сигурен, че ще успееш?
– Винаги съм успявал и нямам намерение това да е първият ми провал. Вие виждате трудностите, а аз търся решенията.
– Трябва да изглежда като нещастен случай.
Ферари кимна:
– Така и ще изглежда.
Лицето на Морър стана пурпурночервено.
– Та ти не знаеш дори къде се намира момичето! Нищо не знаеш за обстановката! Как можеш да говориш така!
Ферари се подсмихна презрително.
– Намира се в хотел “Океан” в Баруд, на най-горния етаж, прозорецът й гледа към морето. Охраната се състои от двайсет души – петима обикалят долу, петима пазят нейния етаж, петима са настанени в трите стаи под прозорците й и петима почиват. Никой не може да проникне в хотела без щателна проверка. Никой не може дори да наближи десетия етаж. Асансьорите пътуват само до деветия. При нея денонощно има три жени полицаи, които никога не я изпускат от очи. Когато се къпе, вратата на банята е отворена и до нея дебне една от жените. Не й е позволено да напуска стаята си. Няма начин човек да се покатери до прозореца й, защото долните прозорци се охраняват. Покривът е перпендикулярен и единственият излаз към него се охранява денонощно. Откъде ви хрумна, че не съм запознат с обстановката?
Морър усети хладни тръпки и се втренчи във Ферари, сякаш той внезапно се бе преобразил в змия.
– Лъжеш! Откъде знаеш всичко това? Аз държа под око хотела вече дни наред и още не съм научил дори коя е стаята й!
– Да, но ти си аматьор, а аз съм професионалист.
Морър преглътна оскърблението, защото много добре съзнаваше, че е напълно справедливо.
– Да, но все пак как разбра?
– Бях вече на десетия етаж. Ослушвах се и наблюдавах. Дори я видях.
Морър го загледа с изцъклен поглед и отворена уста.
– Бил си там, горе? Но как?
– Това си е моя тайна.
Настъпи кратко мълчание, после Морър го наруши:
– Добре тогава, кажи ми как ще направиш така, че да умре при нещастен случай.
Ферари кръстоса късите си крачка, прозя се, протегна се и скръсти ръце пред гърдите си.
– Задачата е интересна, но не неразрешима, макар да е трудна. Убеден съм, че съм единственият човек на този свят, който може да я реши.
– Можеш ли наистина?
– Залагам името си. Ако се проваля, няма да ми платиш нито цент. Смятам, че е достатъчно честно, нали? Но ти ще ми платиш. Нямам намерение да се провалям.
– Но как ще го направиш, кажи?
– Остави на мен. Никога не обсъждам намеренията си. Но ми трябват две неща. Нямам време сам да си губя времето с тях. Би ли се погрижил да ми ги набавиш?