– Какви неща?
– Трябват ми самолет и пилот, който да владее висшия пилотаж.
Морър се опули.
– Висш пилотаж ли? Да не искаш да кацне на покрива?
Ферари само се усмихна.
– Чак толкова – не. Трябва ми колкото да отвлече вниманието. Номерът е по същество ужасно прост. Гледал ли си какво прави добрият фокусник? Докато изпълнява някакъв номер, кара публиката да гледа другаде, а не да следи онова, което върши. Летецът ще ми свърши точно тази работа и това ще ми даде възможност да нанеса удара си.
– Ще ти набавя самолет и такъв пилот. За кога ти трябват?
– Днес е сряда. Какво ще кажеш за петък? Трябва да поговоря с него и да се разберем за някои неща.
– А нея кога ще очистиш?
– В събота през нощта. Много е подходящо. Тогава доставят на хотела чистото бельо – Ферари се плъзна от креслото си. – Това е още едно полезно сведение, до което се добрах.
– Чистото бельо ли? Че какво общо има то с нашата работа? – недоумяваше Морър.
– Има много общо – отвърна Ферари и се запъти към вратата. – Ще дойда в събота сутринта. Искам летецът да е тук, за да разговарям с него – и той излезе, като затвори след себе си.
Морър си пое дълбоко въздух.
– Ти какво мислиш, Ейб?
– Ще свърши работата.
Морър кимна.
– И аз така мисля. Умно змийче, а? – той стана. – Имам работа, Ейб. Кажи на Луис да дойде.
Головиц го изгледа продължително, изучаващо, но безизразното лице на Морър не му подсказа нищо. Той излезе. Морър започна да снове напред-назад из стаята. След няколко минути влезе Сигъл.
– Викали сте ме, шефе.
– Да. Седни, Луис – Сигъл седна и втренчи притеснен поглед в Морър. – Искам да ми свършиш една работа, Луис – тихо продължи Морър. – В събота вечерта Ферари ще бъде в хотел “Океан” в Баруд. Ти също ще заминеш за там. По обратния път ще го засечеш и ще го очистиш.
Сигъл се облещи.
– Да очистя Ферари?!
– Точно така.
– Искате да го ликвидирам?
– Правилно си ме разбрал.
– Но, за Бога, господин Морър…
– Чу какво казах! Или той, или ти. Както предпочиташ!
XXXIX
В края на седмицата хотел “Океан” беше винаги претъпкан и този съботен следобед басейнът и просторната морава бяха гъсто осеяни с хора, пристигнали от Лос Анджелис и Сан Франциско, за да поплуват и да се попекат на слънце два дни.
Конрад седеше на сгъваем стол под сенчестото дърво и не откъсваше поглед от тълпата, която се забавляваше, шляеше се и клюкарстваше край басейна. Държеше под око и дългата алея за леки коли, която водеше към входа на хотела. Чакаше да пристигне Форест.
Някъде към четири и половина колата се зададе откъм дъното на алеята. Конрад стана и махна с ръка. Шофьорът намали и спря. Форест излезе, каза му нещо и прекоси моравата, за да дойде при Конрад. Колата продължи към хотела. Форест си проправи път през почиващите, за да се добере до усамотеното сенчесто местенце, което Конрад си бе избрал под дървото.
– Здравей, Пол. Знаеш къде да застанеш, за да виждаш всички хубави момичета и да ти се пълни окото.
– Дори са прекалено много – отвърна Конрад и придърпа още един сгъваем стол. – Нямах представа, че ще е толкова претъпкано в края на седмицата. Момчетата са се пощурили от работа – опитват се да държат всички под око.
– И успяват ли?
– Тук е изключено, но никой не може да влезе в хотела, без да бъде внимателно огледан.
Форест седна.
– Как вървят нещата?
Конрад направи физиономия.
– Опасност за живота й няма, но е много потисната. Боя се, че Уайнър е посял в душата й семената на съмнението. Сега, след като се пооправи от шока след смъртта му, съжалява, че е проговорила. Напоследък си имаме големи неприятности с нея. Може дори да се откаже да даде показания.
– Успяхте ли да я накарате да подпише показанията си?
Конрад поклати глава.
– Не. Отказва. Смята, че докато не ги е подписала, Морър няма да я убие. Глупаво разсъждение, разбира се. Много по-вероятно е Морър да се опита да я нападне, преди да подпише, отколкото после. Говорил съм й за това до припадък, но, изглежда, не е в настроение да се вслуша в здравия разум. Истината е, че започва да се плаши. Непрекъснато повтаря, че всеки момент очаква да умре. Много бих искал да се срещнете с нея и да се опитате да я вразумите. Аз лично се отчаях.
Форест му хвърли бърз поглед, после се наклони към него и го потупа по коляното.
– Това момиче означава ли нещо за теб, Пол?
– Много сте прозорлив, сър – усмихна се накриво Конрад. – Но защо да не ви кажа? Тя означава всичко за мен. Помолих я да ми стане жена. Луд съм по нея.
Форест кимна, свали шапката си, извади носна кърпа и си избърса лицето.
– А тя луда ли е по теб?