Вито Ферари лежеше свит на кълбо в един от най-горните кошове. Ослушваше се в оживлението около себе си, надничаше през една пролука в плетения кош и наблюдаваше суетящия се напред-назад персонал. След около половин час оживлението щеше да се пренесе в кухните и ресторанта. Той трябваше само да чака. Чакането не беше проблем за Ферари. Търпението е най-голямата добродетел на професионалния убиец, а Ферари разполагаше с неограничено търпение.
Контрабандното му вкарване в подземната част на хотела в кош за бельо му бе струвало двайсет долара. Разносвачът на прането повярва на разказа му за незаконна любовна връзка между Ферари и жената на главния готвач и много се забавляваше при мисълта за влюбеното джудже, готово да даде сума ти пари, само и само да зърне жената на готвача през дупчицата в коша за пране. Не му беше трудно да свали Ферари в подземието заедно с коша, защото човечето не тежеше повече от четирийсет и един-два килограма, а разносвачът бе вдигал къде по-големи тежести.
Така че Ферари чакаше вътре и стрелките на ръчния му часовник бавно пълзяха. Към седем без десет суетнята престана. В седем и половина дългият коридор между кухнята и стаята за приготвяне на храната съвсем опустя.
Ферари предпазливо повдигна капака на коша и огледа в двете посоки зле осветения коридор. Ослуша се, но не чу нищо освен данданията откъм кухните, напусна скривалището си, затвори капака и като се придържаше към тъмната стена на коридора, безшумно и бързо се отдалечи от кухните и се запъти към складовете и служебните асансьори. Вратата в края на коридора извеждаше в голямо помещение, отрупано с каси с бира. Чу шума от потеглянето на асансьора и се шмугна зад касите. Асансьорът рязко спря и вратата се плъзна встрани. Излязоха двама келнери с количка и тръгнаха по коридора, оставяйки вратата на асансьора отворена. За секунда Ферари се озова вътре и натисна копчето за деветия етаж. Асансьорът потегли плавно и бързо нагоре. Той се облегна на стената и взе да си човърка зъбите с клечка от коша. Беше спокоен и хладнокръвен като епископ по време на чай.
Асансьорът спря. Ферари знаеше, че това е първият опасен момент. Ако се окажеше, че при отварянето на вратата в коридора има някой, планът му като нищо можеше да се провали. Но без този риск не можеше. Във всеки план, колкото и внимателно да е обмислен, винаги има два-три неизбежни риска. Ферари ги приемаше, защото досега късметът му бе работил безупречно. Не виждаше защо трябваше да му изневери точно в този момент.
Не се колеба. Докато натискаше копчето за отварянето на вратата, ръката му се плъзна във вътрешния джоб на сакото и стисна дръжката на пистолета. Коридорът беше безлюден. Той излезе от асансьора и се плъзна зад една от завесите на големите прозорци, гледащи към морето. Завесата едва бе паднала на мястото си, когато се чуха стъпки, и той се усмихна. Късметът не му бе изневерил. Надникна през процепа и кимна доволно. По коридора се задаваше едър грубоват мъж, по чието лице и фигура сякаш беше изписано “ченге”. Той мина покрай скривалището на Ферари, продължи бавно напред и изчезна зад завоя. Ферари незабавно се измъкна иззад завесата и забърза в противоположна посока.
Пред него се простираше дълъг коридор и след като повървя петдесетина метра, той отново се пъхна зад една от завесите, където остана нащрек целият в слух. Внезапно на няколко метра от него се отвори врата и от нея излезе някакво момиче. Беше облечено в силно деколтирана вечерна рокля и Ферари изгледа с одобрение гладките бели рамене и шия. То затвори вратата, но остави ключа в ключалката. После бавно се запъти към асансьора, натисна копчето и зачака, като тихо си тананикаше.
Едрото ченге отново се зададе от другия край на коридора. Той учтиво поздрави момичето, докосвайки шапката си, то му се усмихна широко и ченгето продължи напред, без да се обръща. Вратата на асансьора се отвори и момичето влезе вътре.
Ферари продължи да чака. След няколко минути ченгето се върна. Мина съвсем близо до Ферари и отново се изгуби зад ъгъла. Ферари отметна завесата, отиде до вратата, откъдето бе излязло момичето, отвори я безшумно и надникна вътре. Стаята тънеше в тъмнина. Той извади ключа, влезе, затвори след себе си и дръпна резето. После запали лампите. Леглото беше оправено и стаята разтребена, от което Ферари си направи извода, че камериерката вече е била в стаята. Ако имаше късмет, поне един час нямаше да бъде обезпокояван от никого. Загаси лампите, отиде до прозореца и дръпна завесата.