Выбрать главу

Прозорецът гледаше към басейна и моравата. Всичко беше ярко осветено, хората плуваха или се излежаваха край басейна, докато келнери в бели сака сновяха напред-назад и разнасяха подноси с напитки.

Стаята на Франсис, както беше известно на Ферари, гледаше към морето и се намираше откъм задната част на хотела. Знаеше също така, че прозорците на десетия етаж от нейната страна на хотела се охраняват. За да стигне до прозореца й, трябваше да се изкатери на покрива, да премине през ръба и да се спусне от другата страна. Изкачването щеше да бъде трудно и опасно – едно от най-опасните, които бе предприемал, но това не го безпокоеше. Дълго време бе изучавал покрива с мощен бинокъл и бе решил по кой начин ще го покори.

Той дръпна завесата, седна на ръба на прозореца и се загледа в тълпата долу. Още не беше достатъчно тъмно, за да започне изкачването. След още половин час мракът щеше да го скрие от погледа на всеки, който би погледнал нагоре към покрива.

Седеше, вперил поглед в осветения басейн, без да мисли за нищо, с отпуснати мускули. Стрелките на часовника му все така бавно пълзяха и небето постепенно тъмнееше. Малко след девет реши, че вече е достатъчно тъмно. Извади от вътрешността на сакото си дълго копринено въже, което омота многократно около слабото си тяло. В единия край на въжето имаше обвита с гума кука, а в другия – ватирана халка.

Той стъпи на перваза на прозореца и погледна нагоре. Над него беше балконът на една от спалните на десетия етаж. Той метна куката, която се заби здраво в един от изпъкналите камъни. После се покатери по въжето с лекотата и бързината на маймуна, която се изкачва по дърво. Стигна балкона, прехвърли се през парапета и се прилепи о пода. Миг по-късно надникна през прозореца – стаята беше празна, после погледна надолу през парапета към суетящото се множество, за да се увери, че никой не го бе забелязал.

Покачи се на парапета и вдигна поглед към отвесния покрив, извисяващ се на пет-шест метра над главата му. По цялата му дължина минаваше як улук. Отново метна куката. Тя се закачи за улука и Ферари дръпна силно, за да провери здравината му. Той нито се огъна, нито скръцна от упоритото му теглене, така че, без повече да се мае, дребосъкът се хвърли в празното пространство и запълзя нагоре по въжето, като с ръце се придържаше за водосточната тръба.

Издигна се на мускули на височината на кръста си, премести ръце, вдигна единия си крак по дължината на покрива и го вкара в улея. И остана така, докато възстанови равновесието си. Сега над него се извисяваше стръмният покрив. Далеко долу ярките светлини, сините води на басейна и непрестанният поток от пристигащи коли изглеждаха като детски играчки, наредени върху зелен килим.

Ферари започна много бавно да се навежда напред, като в същото време вдигна другия крак и стъпи до улея. Сега вече цялото му равновесие се крепеше на двете му ръце и най-малката грешка можеше да го запрати в черната бездна. Беше напълно спокоен, макар да съзнаваше опасността.

Когато заяви на Морър, че е единственият човек на този свят, който може да свърши тази работа, говореше съвсем искрено. Това балансиране бе най-трудната задача, с която се бе заемал. Не беше уплашен, но се попита дали не бе надценил умението си.

Наклони се леко напред, сетне започна да придърпва краката си покрай улея към себе си. Когато взе да свива колене, усети как равновесието внезапно се нарушава, и за част от секундата тялото му се наклони назад. Пръстите му се вкопчиха в студената ламарина на улука и той отпусна глава към гърдите си. Преместването на тежестта на главата коригира равновесието и отново леко го наклони напред. Остана неподвижен повече от минута. Пот се стичаше по лицето му, дъхът излизаше от кльощавите му гърди на големи запъхтени хрипове. Бе на косъм от смъртта и за миг това го потресе.

Когато се съвзе достатъчно, отново се наведе напред и като държеше главата си прилепена към гърдите, пак започна да притегля краката си. Този път успя да ги пъхне под себе си, като опираше колене в брадичката. Приличаше на малка черна топка, кацнала опасно на ръба на водосточната тръба. Сетне, все така наклонен напред, бавно изпъна крака, изправяйки тялото си нагоре и напред. Трябваше да пусне улея и ръцете му се пресегнаха напред и се залепиха за керемидите на покрива.

Сега стоеше прав, стъпил на пръсти в улея, прилепил плътно тяло до покрива, все така със сведена глава. Остана в това положение, докато нормализира дишането си. След това бавно започна да освобождава въжето, прехвърлено през врата му, и го метна нагоре с куката напред към върха на покрива.