Выбрать главу

Четири пъти се наложи да го мята, за да закачи куката, а единия път в старанието си да го хвърли по-добре, отново замалко да изгуби равновесие.

В мига обаче, в който се увери, че куката се е закачила, самоувереността му се възвърна. Хвана се с две ръце за въжето и силно наклонен назад, се изкачи по стръмния покрив и възседна върха му.

Сега вече можеше да погледне надолу към морето, което спокойно се плискаше около скалите на шейсет метра под него. Някъде под самия ръб на покрива беше стаята на Франсис. Виждаше отраженията на светлините от долните прозорци, чуваше музика от радио. Закрепи халката, която беше на другия край на въжето, за глезена си и като се хвана за въжето, започна да се спуска, докато петите му се загнездиха в улука. От тази страна покривът далеч не беше толкова стръмен и затова никак не беше трудно да се крепи на керемидите.

Безшумно се спусна под ръба на покрива, като същевременно се обърна с главата надолу. Пусна въжето и се залюля, закрепен само за глезена. Главата и раменете му се изравниха с отворения прозорец и той надникна в голяма просторна стая.

В първия момент не повярва на късмета си. Още от първия път бе улучил стаята на Франсис!

Вътре бяха две жени полицаи и самата тя. Придружителките й бяха далеч от прозореца – едната четеше, а другата плетеше. Франсис седеше пред тоалетката и си решеше косата. Той висеше с главата надолу в непрогледната тъмнина и я наблюдаваше. След минута-две тя остави четката за коса и стана. Беше облечена в светлосин копринен пеньоар, който подчертаваше бледата й кожа. Отиде до едно кресло недалеч от прозореца и се отпусна в него.

Ферари се залюля, улови въжето и се изкачи до улея. Погледна часовника си. Беше девет и половина. Трябваше да чака цял час.

Ще чака.

  XLI

Конрад вдигна поглед – в стаята влезе Форест. Прокурорът беше вечерял и се бе разходил около хотела, преди да се качи в стаята на Конрад. Отпусна се тежко в едно кресло с вид на отпочинал и доволен човек.

– Вечерята не беше лоша – рече той. – Както виждам, тук добре се грижат за вас.

– Да, така е – безразлично се съгласи Конрад. Той дори не бе забелязал какво имаше на масата. – Е, сър, какво ви е мнението за нея?

– Добро момиче, при това изумително хубаво – каза Форест и протегна крака. – Доста време разговарях с нея и мисля, че я убедих да подпише показанията си. Бои се, разбира се, от Морър. Уайнър е свършил добра работа – така я е наплашил, че за нея Морър е най-голямото страшилище на света. Все пак обеща да ми съобщи утре сутринта решението си – той вдигна поглед. – Казах й една-две добри думи за теб, Пол.

– Наистина ли? – оживи се Конрад и се наклони напред. – А тя как реагира?

– Стори ми се поразена от факта, че искаш да се ожениш за нея. Страда от множество комплекси и в това няма нищо чудно. Ще трябва да бъдеш крайно търпелив. Може би ще е нужно много време. Казах й, че ако подпише показанията си, ще финансирам пътуването й до Европа заедно с теб и с госпожица Филдинг – за един-два месеца веднага след процеса. Стори ми се, че това предложение й допадна.

– Наистина ли? Много мило от ваша страна, сър. Но как стои въпросът с парите? Не вярвам финансовият отдел да си развърже кесията…

– За това и дума не може да става – засмя се Форест. – Кесията ще трябва да развържеш ти. Ще ти дам два месеца отпуск, но финансовата страна на въпроса ще си поемеш сам.

– Ще я поема. Тя спомена ли къде би искала да отиде?

– Изказах едно предложение – потърка Форест носа си с хитро изражение в очите. – Казах й, че ще е хубаво да разгледа Венеция. Ако не успееш да завържеш любов в гондола, значи не си човекът, за когото те мисля. Бил ли си във Венеция? Заведох жена си там за медения ни месец. Няма второ такова място на света…

– Тогава ще ви повярвам – усмихна се Конрад. – Е, ще имам храна да кроя планове за бъдещето, но засега трябва да се погрижим как да я опазим по време на процеса. Какво мислите за предпазните мерки, които съм взел?

– Отлично – одобри Форест. – Сега и аз споделям мнението ти, че няма начин да се доберат до нея. Добро място си избрал, Пол. Как възнамеряваш да я докараш в съдебната зала? – той рязко вдигна очи: – Този самолет май лети прекалено ниско.

Острото свистене на въздуха и ревът на самолетен двигател бяха стреснали и двамата.

– Има един нощен полет от Пасифик Сити за Лос Анджелис, който минава оттук точно по това време – обясни Конрад, след като хвърли поглед към часовника си. Беше точно десет часа. – Според мен най-добре ще е да я закараме в съда в бронирана кола, съпроводена от моторизирани полицаи. Ще я държим в самия съд – долу, в приземния етаж, има подходящи стаи. Не са особено приятни, но това ще е само за една седмица или нещо такова. Помещенията са без прозорци и имат само един вход.