Выбрать главу

– Да – одобри Форест. – Но преди това трябва да заловим Морър.

– Още ли не се чува нищо?

– Разговарях с Бардин преди десет минути. Каза, че се носел слух за завръщането му в града. В момента проверяват дали е вярно.

Конрад рязко се изправи в креслото.

– Върнал ли се е? Кой е пуснал този слух?

– Ето го пак! – възкликна Форест. Самолетът, който летеше ниско, профуча покрай прозореца на стаята. Прокурорът стана и отиде да погледне. – По дяволите! Ела да видиш, Пол!

Конрад се приближи до него. Малък двукрилен самолет, целият в ярки неонови светлини, се бе отправил към морето. Приличаше на чудна райска птица, която описа кръг и отново се насочи към хотела.

– Пак някакъв рекламен номер – рече Конрад, като изгледа самолета без никакъв интерес. Мислите му бяха заети с Франсис. Идеята, че може да я заведе във Венеция, караше сърцето му да бие учестено. Това пътуване би му предоставило възможност да избие лошите мисли от главата й.

– Колко е красиво! – възхити се Форест и се надвеси през прозореца да види по-добре самолета, който заобиколи хотела и сега отново изфуча към морето. – Какво ли рекламира? Ей! Я виж, Пол!

Пораздразнен от детинското любопитство на прокурора, Конрад се приближи още повече до прозореца. Самолетът летеше малко под скалите, почти наравно с градините на хотела. На едно от крилата бе застанала ярко осветена в червени и сини светлини фигура, която размахваше ръце, прелитайки покрай хотела.

– Безумен глупак! – изръмжа Конрад. – Какво ли не правят хората за пари!

– Като дете – рече Форест – мечтаех да се разходя така по крилото на летящ самолет. На този обаче не му липсва смелост. Виж го! – самолетът се връщаше, като летеше все така ниско. Човекът се бе изправил на ръце и пазеше опасно равновесие на самия ръб на крилото. Ревът на самолета почти заглушаваше възбудените крясъци на хората долу, в градината, които махаха с ръце. – Ето го пак! – възкликна Форест и се наведе още повече. – Сега пък на една ръка…

Конрад усети как килимчето, върху което стояха, внезапно се хлъзна в момента, в който Форест рязко се наведе. Видя как прокурорът залитна напред и отчаяно се опита да се улови за перваза на прозореца. Конрад го сграбчи за пеша на сакото и се напрегна, усетил, че Форест губи равновесие. За някаква страшна част от секундата му се стори, че сакото ще се изплъзне от ръката му, но Форест съумя да се улови за рамката на прозореца и да се издърпа обратно в стаята.

– За Бога… – задъхано произнесе Конрад.

Прокурорът беше блед като смъртник, потресен от случилото се.

– Благодаря ти, Пол – дрезгаво рече той. – Божичко! Замалко да падна! Виж колко е високо! Фу! Килимчето май се плъзна…

Конрад стоеше като вкаменен, с пребледняло лице. Над рева на връщащия се самолет и двамата чуха безумен писък на ужас, който смрази кръвта в жилите им.

– Какво беше това? – извика Форест.

Конрад се спусна към вратата, отвори я с рязко движение и хукна невиждащ нищо към стаята на Франсис. Двама полицаи се зададоха от другия край на коридора. Конрад ги изпревари и пръв отвори вратата. Двете жени полицаи стояха далеч от прозореца като статуи, пребледнели като смъртници.

Мадж Филдинг кършеше ръце, лицето й бе пепеляво. От Франсис нямаше и следа.

– Мадж! Какво стана? – попита Конрад със схванато гърло.

– Тя изчезна! Беше се надвесила през прозореца и гледаше самолета и изведнъж изпищя. Втурнах се към нея, но не успях. Сякаш нещо я издърпа през прозореца. Тя се съпротивяваше, но килимчето се изплъзна изпод краката й и тя полетя…

Форест мина покрай Конрад и отиде до прозореца. Погледна надолу. На шейсет метра под него на осветения от луната пясък лежеше Франсис, просната като малка счупена кукла.

Той дълго я гледа, после отстъпи назад. Конрад се приближи с несигурна крачка към едно кресло и тежко се отпусна в него.

– Край! – тихо и яростно произнесе Форест. – По дяволите! Край на делото ни срещу Морър – излетя през прозореца също като нея.

Самолетът още веднъж описа кръг над хотела, сетне неоновите му светлини угаснаха и той се понесе далеч към морето, като предаден Богу дух.

  XLII

На другата сутрин в десет часа Джак Морър, придружен от адвоката си Ейб Головиц и четирима телохранители с издялани като от гранит лица, пристигна пред кметството в сребристосиния си кадилак. Половин час преди това всички вестници в града бяха известени, че Морър е тръгнал да се предаде на прокурора. Огромна тълпа репортери, оператори и телевизионни камери, както и три кинокамери, го чакаха. Репортерите се хвърлиха към него и го обградиха, но телохранителите образуваха защитна стена, отблъсквайки всички встрани.