– Малко търпение, момчета – обърна се Морър към журналистите. – Като изляза, ще направя изявление. Засега не мърдайте от тук и изчакайте да поговоря с прокурора.
– Защо сте толкова убеден, че ще излезете от там? – изрева насреща му един репортер, пламнал от гняв.
Морър му се усмихна широко и дружелюбно и все така обграден от телохранителите си, се изкачи по стъпалата към входа на кметството и изчезна вътре.
– Тлъсто копеле! – изкоментира репортерът. – Само че няма да се изкопчи този път! Пипнаха го, където най боли.
– Така ли мислиш? – присмя му се журналистът от “Пасифик Хералд”. – Допускаш ли, че мръсник като Морър ще се предаде, ако не си е опекъл работата? Залагам десет долара, че след десет минути ще излезе през тази врата свободен като волна птичка!
– Приемам баса ти, синко – съгласи се колегата му и го изгледа със съжаление. – Случайно са ми известни уликите, които Форест държи в ръце.
– А случайно да ти е известно, че единственият свидетел, който можеше да даде показания срещу Морър, е паднал снощи от прозореца? – не се предаваше представителят на “Пасифик Хералд”. – Едно не можеш да отречеш на тази мазна змия, не е допуснал досега някой да свидетелства срещу него, няма и да допусне…
– Нещастен случай – разгорещено заспори другият репортер. – Разговарях с Конрад, а той е в течение на нещата. Без да иска, паднала от прозореца.
– Както Уайнър се удавил, без да иска, във ваната, нали? Ако вярваш на тези щуротии, тогава ти си единственият след тоя глупак Конрад.
Десет минути по-късно все още спореха, когато тълпата внезапно спря да шуми и като вдигнаха очи, двамата репортери зърнаха каменните лица на четиримата телохранители, които излязоха от вратата с Морър помежду им.
Морър сияеше. Спря на горната площадка и погледна към множеството камери и враждебни лица на журналистите.
– Е, момчета – задъхано започна той. – Оказа се, че всичко е било само една грешка.
– Един момент, господин Морър – възбудено се провикна телевизионен журналист с камера в ръка. – Бихте ли слезли тук да кажете нещо по микрофона? Ще направите ли изявление?
– Разбира се! Нали ви обещах, а аз винаги изпълнявам обещанията си.
И той се запъти към чакащите го микрофони.
– Сега е моментът – заговори той право в тях – да благодаря на всичките си доброжелатели за подкрепата, която ми оказваха по време на тази нелепа, но все пак неприятна ситуация, възникнала изцяло в резултат на недоразумение между полицията и прокуратурата. Както ви е известно, беше издадена заповед за арестуването ми. Бях обвинен в убийството на госпожица Джун Арнът, моя много скъпа приятелка... – Морър с усилие удържаше широката си искрена усмивка под открития циничен поглед на журналиста от “Пасифик Хералд”, който се беше промъкнал на първата редица и сега не откъсваше от него изпълнените си с нескрито презрение очи. Гангстерът си отбеляза наум, че трябва да се погрижи този хлапак да бъде пребит от бой при първия удобен случай. – Много скъпа приятелка – повтори той отсечено и отмести поглед от репортера на “Пасифик Хералд”. – Прокурорът е честен мъж, от когото искрено се възхищавам и който стои над корупцията, царяща сред съдебната администрация. Той искрено е вярвал, че държи доказателства срещу мен, и открито заявявам тук, пред вас, че, издавайки заповед за арестуването ми, той е изпълнил своя граждански и служебен дълг – Морър сниши глас, усмихна се по-широко и отклони очи от вперените в него многобройни погледи. Вниманието му бе съсредоточено върху телевизионните камери. В края на краищата тези камери отнасяха речта и лицето му в домовете на хиляди балами, които играеха комар в клубовете му, използваха проститутките му, плащаха му профсъюзен членски внос, пиеха долнопробното му шампанско и гласуваха на изборите за неговите хора. Така че заслужаваха най-малкото да им се усмихне широко. – По силата на уликите, които са му били представени, той не е имал друг избор, освен да издаде заповедта. Но като се е вгледал по-внимателно, е открил, че това всъщност не са никакви улики… – той размаха дебелите си бели ръце. – И за миг не допускайте мисълта, че прокурорът се е отнесъл безотговорно към задълженията си. Не, случаят не е такъв. Улики е имало. Ако си бях тук, в града, а не далеч в открито море, заповедта за арестуване изобщо нямаше да бъде издадена, тъй като щях лично да оборя уликите, така както ги оборих току-що – Морър се усмихна право в телевизионните камери. – Споменах вече, че Джун Арнът ми беше скъпа приятелка – продължи той. – И така си беше. Никога не бих й причинил зло и никога не съм й го причинявал. Смъртта й беше голям удар за мен. Щом научих, че е издадена заповед за арестуването ми, веднага се върнах да оборя обвинението. Господа, прокурорът оттегли обвинението си. Той дори беше достатъчно любезен да ми се извини за причинените неудобства…