Выбрать главу

Журналистът на “Хералд” го прекъсна яростно:

– Отричате ли, че подготвеното срещу вас дело се проваля, защото единствените двама свидетели много удобно загинаха при нещастни случаи?

Морър го изгледа със съжаление. Това младо копеле ще завърши в най-скоро време в бъчва, напълнена с цимент и пусната на дъното на морето, рече си той и тъжно поклати глава.

– Господин Форест не ми спомена за никакви свидетели. За тях знам само онова, което прочетох днес в сутрешните вестници. Научих, че недалеч от басейна на скъпата ми приятелка Джун Арнът е бил намерен моят златен молив с отпечатъци от пръстите ми и петна от кръв. Кръвта се оказала от групата на госпожица Арнът и полицията стигнала до прибързаното заключение, че тъй като там, където бил намерен моливът, нямало никаква кръв, значи аз съм я убил. Това е несигурната улика, на която полицията е основала обвинението си. Случи се така обаче, че предишния ден, когато гостувах на госпожица Арнът, аз си порязах пръста и изцапах с кръв молива. После го изтървах в канала – той млъкна за малко, после добави с усмивка, която можеше да се изтълкува и като озъбване: – Нима съм виновен, че двамата с госпожица Арнът сме от една и съща кръвна група?

Морър даде знак и четиримата телохранители веднага тръгнаха напред, отблъсквайки репортерите встрани, а той се спусна бързо по стълбите и се мушна в колата си, която потегли с шеметна бързина. Веднага щом се отдалечиха от многобройните зяпачи, отметна назад глава и се изсмя – кратко и лаещо.

– Ужасно смешно беше, Ейб! За нищо на света не бих пропуснал спектакъла, който представляваше физиономията на този тъпанар Форест, като му разясни нещата! Божичко! Ама му дадохме да се разбере, а? – той шляпна Головиц по дебелото бедро – А сега на работа. Ето какво искам от теб, Ейб: да ми направиш списък на всичките ми пари и ценни книжа – на всеки долар. Говоря за наличните. Искам също така списък на акциите при сегашните борсови цени.

Головиц му хвърли бърз, изпълнен с подозрение поглед.

– Какво си намислил, Джак?

– Не е твоя работа. Може да се оттегля. Пари имам колкото ми трябват. Писна ми от този синдикат. Като толкова им е потрябвала Калифорния, да заповядат.

– Аз пък си мислех, че ще се погрижиш за Ферари – рязко му напомни Головиц.

Морър се усмихна, но очите му бяха като бучки лед.

– Така си е, правилно си помислил. Но Сигъл оплеска работата. Изобщо оплеска всичко, което можа. Само с жените го биваше, за нищо друго…

Головиц изгледа Морър с пребледняло лице.

– Какво стана с него?

– Ферари се оказа с по-бързи реакции от него, ето какво стана. Беше голям риск, от който нищо не излезе. Разговарях с Големия Джо. Обясних му, че нямам нищо общо с тази работа. Той много се смя при мисълта, че някой изобщо се е опитал да очисти Ферари. Много се смя.

Големият кадилак свърна към отворената порта на имението на Морър и пое по алеята. Головиц забеляза на ярката утринна светлина множество мъже, които шареха напред-назад.

– Тези кои са? – попита той. – Какво правят тук?

– Просто вземам някои предпазни мерки. Не обичам рисковете. Ако Ферари се опита да ми погоди някой номер, толкова по-зле за него.

Головиц нищо не каза, но по дебелия му гръб преминаха студени тръпки. Нима Морър допуска, че тези главорези ще го защитят от Ферари, ако той наистина реши да го ликвидира, почуди се той. Възможно ли е да е толкова сляп, глупав и самонадеян?

Колата спря пред помпозния вход.

– Значи се разбрахме, Ейб – ще ми приготвиш списъците и ще дойдеш да обядваме тук. Яхтата е готова. Може още тази вечер да отплавам – и с тези думи Морър стана и слезе от колата.

– Джак – пресипнало се обади Головиц. – А с мен какво ще стане, ако ти отпътуваш?

Морър го зяпна, сякаш не беше сигурен, че е чул добре.

– С теб ли? – попита и се намръщи. – Е, все някак си ще се оправиш. Големия Джо може да ти намери някаква работа. Може да те вземе на мое място. Пък и вече си достатъчно голям, за да се грижиш сам за себе си, нали? – и го озари с вълчата си усмивка. – А може пък да ми хрумне нещо друго, докато дойде време за обяд… – и Морър влезе в къщата, като остави в колата една отчаяна дебела развалина. В антрето се мотаеха трима от телохранителите му с непроницаеми лица, които замръзнаха, щом го зърнаха. – Никъде да не мърдате, момчета – нареди им той. – И си дръжте очите отворени на четири!