Казваше се Лий Саймън Крук — братовчед на Били Джо и на близнаците.
Лутър Крук тъкмо се прицелваше, когато Лий Саймън се втурна през вратата на игралното заведение и изтърси новината, заради която бе прекосил тичешком цели два квартала. Лутър изруга, защото пропусна топката и не успя да си върне десетте долара, загубени преди това. Обърна се с вдигнати юмруци и готов за бой.
— Лий Саймън, мръсен негодяй! Ще те размажа. Имах отлично…
— Млъкни, Лутър — изръмжа Хенри от стола на бара. — Какво каза, кой бил избягал, Лий Саймън?
— Избягали са. От затвора.
Лутър сграби братовчед си за ръкава на униформата и го извъртя към себе си.
— Кой е избягал, задник такъв?
— Двамата Б-Б-Бърнууд.
— Какво казваш, по дяволите!
— Кълна се в Бога. — Той направи нещо като „Х“ около центъра на хлътналия си гръден кош. — Преди около десетина минути. Разрази се истински ад. Всичко се обърка. Аз се измъкнах и изтичах тук колкото може по-бързо.
В билярдната зала, дори и посред бял ден, винаги имаше група мъже. Обикновено безделници, които прекарваха времето си в пиене на бира и в ругатни към пощенските услуги, които постоянно закъсняваха с чековете за социална помощ.
Хенри намръщено дръпна братовчед си в един от по-тъмните, задимени ъгли на салона и направи знак на Лутър да се присъедини към тях.
— Ще си платиш ли? — попита партньорът на Лутър.
Лутър хвърли друга десетдоларова банкнота върху сукното, сложи на поставката стика си и се плъзна на пейката в ъгъла до брат си, така че двамата се оказаха с лице към братовчед си, когото бяха тормозили цял живот. Проклетите близнаци превръщаха навремето всяко семейно събиране в истински ад за физически по-слабото дете на чичо си.
Тяхното постоянно малтретиране, колкото и странно наглед, им спечели силната привързаност, възхищение и лоялност на Лий Саймън. А това, че братовчедите му често се намираха на противната страна на закона, изглежда само още повече ги нравеше герои в неговите очи.
— Нали ми казахте да следя нещата ей там — започна той, като сочеше с палец по посока на съда. — И аз гледах. Не съм си представял, че нещо толкова невероятно може да се случи.
— Какво се случи?
— Избягаха, ето това е. Мат и неговия старец. Посред бял ден.
— Как? Да не са пречукали пазача?
— Ами, обратното — изкикоти се Лий Саймън.
— Ъ-ъ?
— Мис Лоти Лайнъм…
— Е — казаха в хор близнаците.
— О, в последните няколко дни, тя редовно идваше на посещения при Мат. Носеше му сандвичи със сирене, пай с кокосов крем, списания, книги и разни други работи.
Той се облегна напред върху масата и заговори поверително, усетил се внезапно истински мъж.
— Нали я знаете как изглежда? Е, носеше се из затвора като Савската царица. Караше всички да й вършат услуги, нали разбирате. Включително и пазачите. Дори мен. Е, ние може да сме в униформа, но под нея сме си мъже, не е ли така?
— А бе има две цици, от които да ти изскочат очите — нетърпеливо го прекъсна Лутър. — Продължавай по-нататък.
Лий Саймън избърса слюнката, която често се появяваше в ъглите на устата му.
— Така че Лоти дойде кръшна-кръшна и днес, облечена в една опъната рокля. Развъртя се така, че да привлече вниманието на всички, включително и на дъртия Уили Джонс.
Навлизайки в историята, той се плъзна още по-напред. Отново му протече слюнка.
— Уили я пусна в помещението за посетители, където тя се спънала и разпиляла чантичката си. Навела се да си събира нещата и чух да разправят, че на стария Уили направо му изскочили очите. Чух още, че отдолу нямала нищо, но това може да е слух. Или въображение.
— Ако не стигнеш до главното…
— Добре, добре. Не искам да пропусна нищо. — Той пое въздух. — Нали знаете, всеки си мисли, че Гиб Бърнууд е голяма клечка? Добре, повечето от пазачите смятат, че е набеден несправедливо и затова охраната около него и Мат е разхлабена, разбирате ли?
— Когато мис Лоти изтървала чантата си, Уили напуснал поста си и се втурнал да й помага. Докато събирал червила и дъвки, Мат и Гиб, които чакали в съседната стая да се видят с Лоти, минали през вратата, която дори не изскърцала.
Лоти благодарила на Уили за помощта, след това казала задъхано „О, по дяволите, не мога да се видя с приятелите си в този вид!“, като приглаждала косата си и подръпвала с ръце роклята си, уж да се пооправи и тъй нататък.
След това тръгнала към най-близката дамска тоалетна, където Мат и Гиб я чакали. Тя заключила вратата, те се преоблекли в дрехите, които им приготвила предварително, след това тримата излезли през главния вход, качили се в колата й и отпратили съвсем спокойно.