Мнозина ги видели да напущат съда. Усмихвали се, стискали ръце, казвали че току що са пуснати под гаранция и не е ли чудесно това. Системата си работи. Справедливостта възтържествува. И още такива глупости. С една дума — Бърнууд го духнаха.
Уили, старото добиче, дори не разбрал какво се случило. Когато курвата се заключила в клозета, той се облегнал назад на стола си и докато я чакал да излезе, потънал в спомени за видените прелести под роклята й. Толкова бил замаян, че дори не разбрал, че затворниците му са се измъкнали.
— Къде са сега?
— От колко време са избягали?
— Чакайте, братовчеди. Ще ви кажа всичко по ред. Нали ще мога да си навлажня свирката, все пак? — попита Лий Саймън, поглеждайки към бара.
Хенри направи знак на бармана, който донесе на помощник-полицая бира.
— Не се разрешава да пия в униформа, но никой няма да забележи, че мириша на бира при цялата олелия, която настана. Аз самият не съм бил там, но казват, че онзи агент от ФБР — Пепърдайн — какво име, а? — казват, че когато вестта стигнала до него, получил истеричен припадък. Искал да разбере как така старец с глава на задника си е бил поставен да пази федерални затворници. Искал да знае кой е поставил дъртия Уили на пост. Казват, че ако с думи може да се убива, всички, дори хората от собствената му група досега да са мъртви. Хукнал да ги търси.
— Как е успяла Лоти да ги измъкне от града? — попита Хенри.
— С предварителна подготовка. Някъде друга кола ги е чакала. Точно когато хукнах за насам, чух че са открили нейната под един мост някъде по магистралата. Никой не ги е видял при прехвърлянето. Всички коли на двамата Бърнууд са описани. Тази трябва да е отнякъде другаде, но никой не знае от къде. Доста са далеч, според мен.
— Накъде?
— Никой не може да каже — сви мършавите си рамене Лий Саймън.
— Някакво предположение? — попита Лутър.
— Добре, из съда се говори. Главно като слух. — Той шумно глътна от бирата. — Всички мислят, че те ще тръгнат след бившата жена на Мат, за да й затворят устата. Заради това оня Пепърдайн изпадна в ярост. Тя е единствената, дето твърди, че са убили оня с дръпнатите очи, който изчезна от ареста. Я чуйте това — тя разправяла, че са му отрязали пишката и го разпънали на кръст — зашепна им той.
Хенри и Лутър размениха презрителни погледи заради глупостта на хората на закона.
— Чухме, че тя се е измъкнала от полицаите, които са я водели обратно тук, за да свидетелства — каза Хенри.
— Вярно е. Никой не знае къде се намира. — Лий Саймън сниши гласа си. — Обзалагам се, че и вие двамата искате да знаете.
— Така е, Лий Саймън. Не си чак толкова глупав, колкото си грозен.
Лий Саймън светна от високата оценка на своите по-стари, по-груби и по-злобни братовчеди.
— Мама казва, че вие всички обвинявате мисис Бърнууд за затварянето на Били Джо. Каза ми, че вашата майка още не може да го преживее.
Били Джо постепенно се бе оправил от раната си и бе изпратен в болница за рехабилитация, където го упражняваха да си служи с протеза. Още преди обаче да се научи да си служи добре с нея, той бе нападнал рехабилитатора. Използвайки механичната ръка като оръжие, той бе нанесъл сериозни удари по главата на човека.
Този път бе обвинен като пълнолетен, осъден и сега излежаваше времето си в затвора. Нещастията на Били Джо стигаха директно до обществения защитник на Проспър, мислеха в семейството. Тя ги беше измамила.
— Изобщо не трябваше да й вярваме — каза Хенри, чиято уста се бе изкривила от злоба и огорчение. — Какво ли разбират фльорците от закони?
— Нищо — отвърна му Лутър. — Иначе малкото ни братче нямаше да е в затвора.
— И все още щеше да е с дясната си ръка.
Лий Саймън изпразни халбата и грубо изруга, за да впечатли братовчедите си.
— По-добре да се връщам. Знаех, че ще искате да научите последните новини.
Братята разсеяно измърмориха. Лутър стана и зае мястото на Лий Саймън, така че да е с лице към брат си. Те се гледаха един друг през масата. След известно време Лутър попита.
— Какво мислиш, Хенри?
— Ти какво мислиш?
— Аз първи те попитах.
Хенри се потупа но брадичката с вида на учен, размишляващ върху сложните физически закони.
— Ще бъде най-големият позор, ако някой — та дори Гиб и Мат — убие мисис Бърнууд, преди ние да сме успели.
— По-лошо от позор.
— Повече няма да мога да се гледам в огледалото.
— Това е въпрос на семейна гордост.
— Чест.
— Заклехме се на мама, че ще върнем тъпкано на Кендъл Бърнууд за всичко, което се случи с Били Джо.
— Не й трябваше да се захваща с човек от нашето семейство.