За нея си оставаше непознат. И въпреки това толкова близък!
Познаваше всеки нюанс на гласа му, обхвата и тембъра му, но не знаеше нищо за вярата или морала му. Познаваше всеки белег и драскотина по тялото му, но не знаеше къде ги е получил. Пръстите й бяха опознали всеки сантиметър от кожата му, но нямаше представа колко други жени я бяха мил нали.
Би могъл дори да е женен.
Тя бързо отстрани неприятната мисъл. Не можеше да си позволи да мисли кого би могъл да обича и може би да предава като спи с нея. Пък и не може да се счита отговорен за действията си, докато страда от амнезия, размишляваше тя.
Вината ще бъде изцяло нейна и тя я приемаше. Обяви го за свой съпруг под влияние на моментно хрумване, защото мислеше, че е съвсем безобиден начин за печелене на време, докато успее да се скрие. Въобще не беше смятала да го отвлича и да живее седмици в близък контакт с него. Не беше планирала и промените, които настъпиха в него, заради пребиваването му в нейната и на Кевин компания, омекотяването на характера, от което бе станал по-малко суров и много по-мил.
И най-после изобщо не бе планирала да се влюби в него. Сутринта, след първата им любовна нощ, тя за момент изпадна в паника. Докато стоеше пред мивката в банята той се бе промъкнал тихо зад гърба й, сграби я грубо и я обърна. Очите му светеха така яростно, че тя беше сигурна, че е възвърнал паметта си.
Но бе сбъркала — очите му светеха от страст. Той я целуна пламенно и тя се успокои. Джон не би се отклонил от задълженията си на федерален полицай. Тя знаеше, че когато паметта му се върне, той ще изпадне в ярост. Ще направи всичко, което е по силите му, за да я върне в Южна Каролина. В това изобщо не се съмняваше, но и не искаше да мисли.
След като смени пелените на Кевин, тя се върна в леглото заедно с него. Джон се подпря на лакът и я наблюдаваше как настанява бебето под гръдта си. Малките юмручета на Кевин заудряха по нея, а устичката му слепешката затърси зърното. Тя го насочи към него и то захапа жадно.
— Малко лакомо човече — забеляза Джон.
— Има голям апетит.
— Защо е роден с цезарево сечение?
Тя погали подобния на прасковен мъх по главата на Кевин.
— Защитаваше независимостта си преди да се роди — отвърна тя с усмивка. — Отказа да излезе в нормално положение. Екипът по израждането се опита да го обърне, но Кевин не пожела. Суетност, предполагам. Не е искал да загрозят прекрасно оформената му глава.
Колебливо Джон протегна ръка и докосна слепоочието на Кевин, където под прозрачната кожа биеше здрав пулс. След това той закачливо покри главата на бебето с ръка.
— Хубаво бебе.
— Благодаря.
— Прилича на теб!
— Наистина?
— Наистина. А ти си красива.
Очите им се срещнаха.
— Така ли мислиш?
— Да.
— Най-вече косата ми, нали?
Очите му се спряха на късата, неравно подстригана коса.
— Може да си измислила нова прическа.
— Прическа на Джон Дийн.
— Кой е този?
— Няма значение — каза тя и се засмя меко.
— Точно така. Няма значение. Ти и така си красива.
Тя знаеше, че той наистина мисли така. По нейно мнение и той бе красив. Не класически хубав, наистина. Но чертите му бяха привлекателни — от изразителните вежди до правоъгълната линия на брадичката му.
Всъщност беше странно, че го намира толкова привлекателен, защото физически той бе пълна противоположност на Мат, за когото мислеше, че е най-красивият мъж, когото изобщо е срещала.
Фигурата на Мат беше висока и слаба. Джон беше също толкова висок, но тялото му бе по-масивно. Мат бе рус, а косата на Джон — тъмна, съвсем слабо прошарена със сиво. Мат бе с префинени аристократични черти, макар и прекалено симетрични, за да бъдат интересни. Лицето на Джон носеше следи от житейски изпитания, но впечатляваше с характер.
Обичаше очите му, които бяха интригуваща смесица от зелено и кафяво. В зависимост от настроението те променяха цвета си както парченцата кристали в калейдоскоп.
Можеше да бъде крайно суров, но от това редките му усмивки и кисели закачки ставаха по-приятни. Имаше някаква жестокост в него, която тя приписваше на нерадостно детство. Предполагаше, че като дете не е получил достатъчно нежност и топлота. Не знаеше как да изрази чувствата и привързаността си и затова беше несръчен. Но беше способен на дълбоки чувства и не се колебаеше да реагира под тяхно влияние. Като си спомни как се справи с онези момчета, които я закачаха, тя беше сигурна, че би стигнал до бой, за да предпази нея и Кевин.