Беше груб, но можеше да бъде и невероятно нежен, както беше по-рано тази нощ, когато очите му като че ли облъхваха чертите на лицето й като с мека горска мъгла. Той пресипнало попита:
— Правила ли си това по-рано?
— Какво?
— Да лежиш отгоре ми?
Тя силно се бе изчервила, обърна лице към рамото му и поклати глава.
— Защо не?
Тя повдигна глава и го погледна в очите.
— Никога по-рано не ми се е искало.
Дълго време той продължи да я гледа в очите, след това измърмори някакво проклятие, привлече я здраво към себе си и притисна главата й под брадичката си.
След известно време тя попита срамежливо:
— Лошо ли го направих?
Отговорът му дойде като нежно изръмжаване.
— О! Направи го превъзходно.
Той продължи да я държи, да гали гърба и ханша й, да възбужда желанията и. Накрая я повдигна да седне върху корема му и да поеме възбудения му член в себе си.
— Никога не съм го правила така — призна тя.
— Няма нужда да правиш нищо. Дръж се естествено.
Той обви с длан брадичката й и с палец отбелязваше очертанията на устните й; раздели ги, плъзна се по предните й зъби и докосна езика й. После ръцете му се спуснаха надолу към гърдите и ги обхванаха. Докато той ги стискаше, галеше и отпущаше, тя го бе довела до екзалтация.
— Исусе — прошепна той, като обви с ръце кръста й, за да я поддържа и насочва.
След това спусна ръката си между телата им. Загали с пръсти малката издатина и Кендъл бе пронизана от такава огромна наслада, че помисли, че умира.
Сега тя изпитваше удоволствие от друг вид, но също толкова интензивно и може би много по-значимо. Докато Кевин сучеше и Джон го гледаше, тя почти можеше да се самозалъже, че те наистина са семейство.
Винаги беше искала, но никога не бе имала мъж, който да я обича, дете, семейство. Изглежда, че съдбата искаше да й откаже тези прости радости.
Не можеше да продължи повече. Всеки миг тази фантазия-сън можеше да се разпадне. Джон можеше внезапно да възвърне паметта си. Или федералната полиция да намери местонахождението им и да нахлуе през вратата, за да я арестува за отвличане. Или — и тази възможност я плашеше най-много — Бърнууд — баща и син — да я открият.
Те бяха ловци. Знаеха как се преследва дивеч. Трофеите от успешните им ловни набези бяха препарирани и овесени на стените на къщата на Гиб. Тя можеше да се идентифицира с бедните животни, попаднали на окуляра на пушките им. Страхуваше се, че ще бъде следващата, която ще убият и че Кевин ще попадне в безмилостните им ръце.
При всяко положение историята нямаше да завърши щастливо. Най-доброто, на което би могла да се надява беше да се измъкне от Джон и остатъкът от живота си да прекара в постоянно криене.
А това означаваше да го остави сега, преди да е възвърнал паметта си и да си спомни, че е бил неин затворник. Когато схване, че е станал неволен съучастник в кратковременната й измислена история, той ще я намрази. Бе направила нещо непростимо: накарала го бе да се грижи за нея и Кевин със съзнанието, че ще изчезне и ще го остави сам да се справя с последствията от нейното двуличие. Щеше да я презре!
Надяваше се дотогава да е изчезнала и никога да не види изписаното върху лицето му презрение. Би се справила с всичко, освен с това. Само Господ би могъл да му попречи да не си помисли, дори за миг, че нейната любов е била само още една непочтена манипулация.
Но как би могла да го изостави сега, когато я гледаше но нов начин? Как, когато сложи ръката си върху бузата й и започна да я целува дълго и страстно?
За да потисне риданието, Кендъл го улови за косата и го целуна с целия жар на любовта и страха си. Той дръпна Кевин и нея в прегръдките си и ги задържа до себе си, докато бебето продължаваше да суче. Толкова й се искаше тази сладостна интимност да продължи вечно.
Но не можеше. Трябваше да го напусне.
Но не тази нощ.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА
— Какво ли ще стане с нас, Мат? Как ще свърши това?
Мат погали с ръка извивката на ханша на Лоти.
— Не се грижи за това. Татко ще има грижата за всичко.
Тя се отдръпна от него и седна.
— Разбира се, че се тревожа, Мат. Аз наруших закона и трябва да се крия.
— Татко е помислил за всичко.
Тя прокара ръка през червеникавата си коса и се изсмя нерадостно.
— Баща ти е маниак, Мат. Не можеш ли да разбереш?
— Шшт! Ще те чуе.
Той погледна нервно към стената, която разделяше мотелската стая на Гиб от стаята, която заемаха двамата с Лоти. Мястото беше долнопробно, редица от мръсни стаи с тънки стени и протрити килими, където незаконни двойки си устройваха срещи, ако финансите не им достигаха.