Тя легна по гръб на леглото и го притегли надолу към себе си.
Лоти затвори крана и излезе от кабинката с душа. Посегна към тънката, захабена кърпа, но внезапно почувства нечие присъствие зад себе си, обърна се и нададе ужасен вик.
— Добро утро, Лоти — каза Гиб. — Добре ли спа?
— Какво правите тук?
— Разбира се, че си спала добре — изтощена от чукането със сина ми.
Лоти стисна здраво пред себе си малката кърпа. Зъбите й започнаха да тракат.
— Излезте оттук. Ако Мат ви намери…
— Няма. Както знаеш, той отиде за кафе и понички. Обади ми се, преди да тръгне, за да ме пита какво ще искам. Винаги е бил толкова грижовен, послушен син. Само за теб не ме послуша!
Гиб й бе благодарил за смелостта, която прояви при бягството им от затвора и я бе похвалил за решителността и самообладанието, с които изпълни смелия план.
Но хвалебствията му звучаха кухо. В очите му нямаше топлина, когато и да заговореше с нея. И сега се усещаше дребна и жалка в голотата си.
Гиб Бърнууд винаги я бе плашил. Дори когато бе малко момиче и влизаше в магазина му с баща си, тя се чувстваше неловко в негово присъствие. Отвращението й бе инстинктивно, почти животинско.
След снощния разговор с Мат тя разбра защо ненавижда Гиб. Той беше зъл човек, втълпил на сина си собственото си изкривено кредо, основано на фанатизъм и насилие.
— Искам да се облека, извинете. — Тя се опита да говори спокойно, защото знаеше, че с ловните си инстинкти ще отгатне страха й.
— Защо? Толкова се гордееш с тялото си. От десетки години го пъчиш пред сина ми, за да му прималява от страст. Защо сега се преструваш на скромна?
— Вижте, не зная какво си мислите, че правите, но на мен не ми харесва. И ви уверявам, че и на Мат няма да се хареса.
— Аз знам кое е най-доброто за Мат.
— Да се превърне в доброволен таен убиец? Наричате това най-доброто за вашия син? Наричате това любов?
Той я удари силно през лицето. Тя полетя към мивката и се хвана за студения порцелан, за да не падне. Стените като че ли се наклониха към нея, наоколо притъмня и в очите й светнаха жълти искри. Болката се забави с една-две секунди. Когато съзнанието й я регистрира, тя биеше като тимпан.
— Курва. Коя си ти да ми се преструваш на непорочна! — Той я сграби за рамото и я натисна да падне на колене.
— Моля ви — прошепна тя. Недейте. — Каквото и да…
Тя знаеше, че е безсмислено да го моли, затова затвори очи и за първи път през живота си се помоли. Молеше се да припадне.
Но той хвана сноп от мократа й коса и вдигна главата й нагоре. Болката и унижението, които й причини бяха толкова силни, че тя просто нямаше как да загуби съзнание.
Според инструкциите на Гиб, Мат бе влязъл в един многолюден магазин, където служители и купувачи бяха прекалено заети, за да си обръщат внимание един на друг.
Той напълни три пластмасови чаши с горещо кафе на бара на самообслужване и купи половин дузина понички на касата. Никой не го загледа.
Татко винаги е прав.
Използва своя ключ, за да отвори вратата на мотелската стая.
— Татко, здрасти! — каза, когато забеляза Гиб да седи на единствения стол в стаята. — Не очаквах да те намеря тук. Точно както каза…
Той изкрещя и изпусна сака, с който бе излязъл. Капачките на чашките за кафе изскочиха. Врялото кафе се изля върху панталоните му, но той не усети парещата болка.
— Мат, затвори вратата.
Мат с ужас гледаше към леглото, където лежеше Лоти — гола, с разперени ръце и крака и без всякакво съмнение — мъртва. Очите й бяха замръзнали в ужас. Вратът й беше прерязан. Съвсем скоро. От раната още бавно на импулси струеше кръв, чаршафите бяха яркочервени. Кръвта от прерязаната артерия бе обляла стената зад леглото и една сладникава картина на потънало в цвят дърво.
Гиб се изправи, заобиколи поразения си от ужас син и спокойно затвори вратата. Една от чашките с кафе бе останала неразлята. Гиб я вдигна от пода, махна капачето и отпи.
Мат пристъпи напред готов да се хвърли върху тялото на Лоти, ако Гиб не го бе хванал отзад и не го бе издърпал.
— Нямаше друг начин, синко — каза той спокойно и поучително. — Знаеш това. Тя уби съпруга си съвсем хладнокръвно. Обвини го, че я е изнасилил и след това го застреля в съня му. Какъв пример е тя за младите жени? Нима искаме нашите жени да започнат да вярват, че ако техните съпрузи изпълняват дадените им от Бога нрава над тях и предявят съпружеските си изисквания, те могат да ги убият?
Братството вече я бе набелязало. Само от уважение към теб се съгласиха на отлагане, но нейната екзекуция беше просто въпрос на време. Всъщност аз й направих услуга. Бях милосърден и бърз. Тя умря, вършейки любимото си занятие.