Мат погледна баща си с безжизнен като на Лоти поглед.
— Това е истината, синко. Тя умря под мен. Аз я изпитах, както Сатаната е изпитал Господ в пустинята. Тя се поддаде и не издържа изпитанието като Исус. — Той погледна тялото.
Мат не каза нищо. Не беше издал звук след първия шок от гледката на мъртвата Лоти.
— Усукваща се и молеща ме като развратница — каза Гиб — тя ми отвори краката си. Тя ме прелъсти и ме накара да сторя грях, също както те прелъстяваше и теб толкова години. Можеш да видиш още семето ми, смесено с твоето. Само курва може да извърши такова кръвосмешение
Мат гледаше без да мигне към тялото. Гиб сложи ръка на рамото на сина си.
— Тя беше дяволско котило, Матю. Блудница от ада. Ако не я бях спрял, щеше да продължи да разпалва мъжките ти страсти и да те поквари. Не можех да понеса това.
Мат преглътна.
— Но…
— Мисли за сина си. Той скоро ще е с нас. Не можехме да й позволим да поквари и него.
— Тя… тя не би го покварила. Лоти беше добра.
— О, Мат, ти грешиш. Знам колко е трудно да се разбере сега, но по-нататък сам ще разбереш, че съм прав. Помниш ли колко трудно ни беше да отстраним майка ти?
Мат кимна безмълвно.
— Обичах тази жена, синко. Обичах много Лорълан, но тя прекрачи допустимите граници. Откри истината за Братството и бе решила да ни предаде на хора, които не можеха да разберат нашата мисия. Трябваше да я накараме да млъкне, Мат. Аз плаках. Ти също плака. Помниш ли?
— Да, сър.
— Беше мъчително, но необходимо. Ти беше още момче, но дори на тази възраст ти разбра необходимостта от това, нали синко?
— Да, сър.
— Постепенно болката отслабна, както ти казах, че ще стане. Духът ти оздравя. Ти се научи да не чувстваш толкова много липсата на майка си. Повярвай ми, синко, ще бъдеш много по-добре в живота без това сквернящо те влияние. Дори бе възможно бракът ти с Кендъл да не се разтрогва и ние да не сме в това затруднено положение. Само ако не беше тази курва Лайнъм.
Вярвах, че след време, след като разбере нашите цели, Кендъл би приела Братството. Но нейната гордост никога нямаше да й позволи да приеме Лоти. И съвсем правилно. Ти си изневерил, синко. Но това не е твоя грешка. Знам. — Той посочи тялото. — Нейното тяло е белязано от Дявола. Затова те кара да гориш от похот. Тя те е предизвикала отвъд онова, на което можеш да устоиш. Затова не плачи за нея.
Той потупа Мат по гърба.
— Хайде сега да занесем нещата си в колата. Няма да оставим тази случка да попречи на задачата ни — да открием сина ти.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА
Къщата бе на известно разстояние от шосето и до нея се стигаше по тясна чакълеста алея, засенчена от гъсти храсти и дървета. Клоните на дърветата се простираха над нея и образуваха почти плътен покрив, през който не проникваше лунната светлина.
Къщата не би могла да бъде на по-подходящо място.
Полунощ отдавна бе минало. Повече от час но шосето не се появи нито една кола. Със загасени светлини те обиколиха няколко пъти началото на отклонението за алеята, преди да решат да паркират до една канавка и да загасят мотора. След това спокойно изчакаха да проверят дали пристигането им е било забелязано. Повече от шейсет минути не стана нищо.
— Мислиш ли, че тя е вътре?
— Няма да научим, докато не влезем. Няма да излезе и да извика, че е тук, нали така?
Когато излязоха от колата и се запромъкваха към алеята, проправяйки си път през храсталаците, тъмнината ги прикриваше — две високи сенки, смесващи се с безброй други. На разстояние трийсет ярда от входната врата те се свиха в градината и се втренчиха в къщата, притежавана доскоро от Елви Ханкок, бабата на Кендъл.
Направиха си знаци с ръце и се разделиха. Единият бързо се насочи наляво, другият — надясно. Прикривайки се в сянката на заобикалящата двора гора, те избягнаха осветените места. Приближиха се към задната страна на къщата от различни посоки и се срещнаха зад бараката за инструменти.
— Да си чул или видял нещо?
— Тихо е като в гроб.
— Това не значи, че тя не е вътре с бебето.
— А Макграт?
— Кой знае?
Те се спогледаха нерешително. Накрая единият попита:
— Готов ли си?
— Да вървим.
Бяха се приготвили да разбият ключалката на задната врата, но откриха, че не е заключена. Вратата изскърца съвсем слабо, когато я отвориха. Промъкнаха се тихо през коридора в кухнята.
Кухнята бе чиста и спретната като кутийка. На мивката имаше струпани чинии, но всичко останало бе в пълен порядък.
Кендъл седна в леглото.
— Какво беше това?