Къщата не беше голяма. Стаите не бяха ползвани скоро и носеха дъх на запустялост. Но Джон се придвижи през тях толкова бързо, че едва забеляза това. Установи за секунди къде се намира кухнята, приближи се до мивката и отвори крана за студена вода. Нищо.
— По дяволите!
Но след това се чу пукане, тракане и свистене и водата бликна. В началото беше ръждива, но след няколко секунди протече чиста. Джон жадно пи от шепите си и поля врата си.
После отново намокри ръцете си и с тях навлажни главичката на Кевин.
— По-добре ли си? По-хладно? — Той потупа червената му бузка.
Но Кевин се нуждаеше от вода за пиене. Джон изведнъж се сети, че няма подходящо средство, с което да даде възможност на детето да пие вода. Кендъл понякога му даваше да пие плодов сок или вода от бутилка с биберон, но разбира се, Джон не се бе сетил да я вземе със себе си. В бюфета имаше чаши, но ако се опиташе да сипе водата направо в гърлото на Кевин, можеше да го задави. Детето знаеше само да суче, така че…
Той дори не помисли какво прави и пъхна показалеца си под струята. Извади го, както течеше и го сложи на устните на бебето. Кевин веднага започна да суче.
Чувството, което изпита беше странно и вълнуващо, но заедно с това — приятно.
— Не е точно като млякото на майка ти, нали момче? — промърмори той, като не преставаше да мокри пръста си, за да може детето да изсмуче водата от него.
Джон се питаше какво ли биха си помислили неговите приятели и колеги, ако можеха да видят странната сцена. Нямаше да повярват на очите си.
И Лиза… Забрави я. Лиза го бе нарекла егоистично копеле, защото отказваше да й направи бебе. Отказваше дори да разговарят по въпроса за деца. Това беше разногласието, което винаги бе причина за разправиите им.
— Биологичният ми часовник изтича — обяви тя една вечер.
— Навий го — каза той иззад вестника си.
Тя хвърли възглавница по него. Той свали вестника, защото разбра, че се подготвя голямо сражение. Тя бе поставяла въпроса и преди това, но той винаги го заобикаляше. Онази нощ тя започна направо.
— Искам да имам бебе, Джон. И бих желала ти да си бащата.
— Поласкан съм, но не — благодаря. Не искам бебе. Никога не съм искал. Никога няма да искам.
— Защо не искаш?
— Причините са твърде много, за да ги изброявам.
Тя се намести по-удобно на стола, като войник, подготвящ се психически за ръкопашен бой.
— Не бързам. Нека чуя възраженията ти.
— Като начало — започна той — идеята ти е неосъществима. Ние и двамата пътуваме и рядко сме тук заедно.
— Ще си взема отпуск от въздушната компания. Друга пречка? — попита тя с дразнещо пренебрежение.
— Аз не…
Едва не каза, че не я обича. Струваше му се, че едно дете трябва да бъде отгледано от двама души, които се обичат.
Самият жертва на развод от най-ранно детство, Джон не си спомняше да е живял с пълноценно семейство. Докато стана на възраст да се чувства независим, той сновеше напред-назад между двама объркани индивида, за които беше винаги на втори план, защото бе неприятно напомняне на пропадналият им опит за съвместен живот.
Родителите му усърдно и успешно бяха гонили професионалните си кариери. Баща му бе достигнал висок статус в хуманитарния департамент на Лигата университети Айви10. Майка му беше вицепрезидент на една архитектурна фирма.
Но като родители бяха пълен провал. Освен задължителните обаждания по празниците, сега той почти не поддържаше контакти с тях. Те наистина не бяха повлияли върху живота му, нито пък се бяха интересували от него. Редките им разговори бяха любезни, но хладни. От самото му раждане го третираха като натрапник в претоварения си живот. И това егоистично отношение не се бе променило в продължение на четирийсет и три години.
В резултат на всичко това той си изработи песимистична представа за любовта и дома. Разпадналото му се семейство не го бе подготвило за дълготрайна връзка, нито бе възпитало в него желание да стане баща. Точно обратното.
Той нямаше нищо против децата. Дори ги съжаляваше. Много често беззащитни деца бяха като оковани към родители-негодници. Така че ако предварително знаеш, че ще станеш некадърен баща, защо трябва да правиш бебе?
Когато изучаваше психология, научи колко лошо може да повлияят на емоционалното развитие на детето некадърните родители. Можеха да превърнат едно чудесно бебе в най-добрият случай в лошо приспособяващ се възрастен, а в най-лошия — в сериен убиец.
Заради това той отказа на Лиза да имат дете — не беше чак такъв егоист. Сериозно се съмняваше, че двамата с Лиза ще остареят заедно. Безотговорно е да създаваш дете, когато си почти сигурен, че ще направиш живота му нещастен.
10
Група от отдавна създадени, известни колежи в Източните Американска Щати, в която влизат Харвард, Йейл, Принстън, Колумбия). — Б.пр.