В началото реши да им се изплези, но след това се отказа. Не й се искаше да проверява дали партньорите на Бристол и Матърс не следяха със скрити камери служителите си. Бяха пипнали Кендъл, нали?
Рики Сю не би си признала дори да я измъчват, но беше нервна. ФБР — агентите вече няколко пъти я бяха разпитвали, много повече от всеки друг във фирмата, защото беше близка приятелка на мисис Бърнууд.
Разбира се, нищо не им бе казала. И щеше да продължи да се преструва на глупачка, дори ако й набиеха бамбукови пръчици под ноктите.
Изведнъж вратата се отвори рязко и един мъж, последван от още двама, влезе. Всички бяха в тъмни костюми и бели ризи, но изобщо нямаше съмнение кой беше главният. Държането, както и походката му, бяха ясни и целенасочени.
— Мис Роб? Аз съм специален агент Пепърдайн.
Той представи придружаващите го агенти, но Рики Сю бе така привлечена от авторитетния вид на Пепърдайн, че не обърна изобщо внимание на подчинените му. Пък и вече ги бе срещала. Те бяха я разпитвали по-рано.
Очевидно този път я бяха оценили много високо. Пепърдайн. Беше доста симпатичен и сигурно знаеше как да направи впечатление. Искаше й се старият Бристол да й бе дал време да пооправи косата си и да поднови червилото си.
Без всякакви встъпления, Пепърдайн започна:
— Времето ми е съвсем кратко, мис Роб, затова нека да караме направо.
Той седна пред дългата маса и хвърли върху полираната й повърхност тежка папка. Няколко документа изхвръкнаха навън, но нямаше нужда Рики Сю да наднича в тях, за да разбере за какво се отнасят.
— Когато за първи път направихме компютърна справка за Кендъл Дийтън, ние се сблъскахме с някои смущаващи данни. Отне ни известно време да ги сложим в ред. Сега знаем всичко.
— Нима?
— Да, така е. — Той прегледа няколко листа, въпреки че отдавна знаеше съдържанието им не по-зле от нея. — Фалшифициране на доказателства е твърде сериозно обвинение за един адвокат.
— Това твърдение никога не беше доказано — отвърна бързо Рики Сю. — В Америка не се ли приема за невинен всеки, докато не се докаже вината му?
Той удари с ръка по масата и тя усети прилив на желание. Много би й се искало да закара този приятел в леглото и да го види наистина раздразнен.
— Тази папка е пълна с доклади за лъжи, измами и разпространение на конфиденциална информация. Но има ли смисъл да изброявам съдържанието й, след като вие знаете всичко, нали?
— Тогава защо поискахте да ме видите лично? — В понижения й тон се промъкнаха съблазнителни нотки. — Или тази среща не е свързана с работата ви?
Придружаващите го двама агенти се разхихикаха, но Пепърдайн остана невъзмутим. Хвърли предупредителен поглед към подчинените си, след това загледа заплашително Рики Сю.
— Сигурно приемате нещата несериозно, мис Роб. Животът на мисис Бърнууд е в опасност, а вие се шегувате и правите сексуални намеци. Изчезнал е федерален полицай и изглежда, че тя е единственото лице на планетата, което може би знае къде се намира. Искам да намеря и двамата и вие трябва да ми помогнете.
— А защо аз? — Тя докосна с ръка папката. — Щом мислите, че знаете всичко, защо трябва да ви помагам?
— Защото всички знаят, че сте близка приятелка на мисис Бърнууд, а аз имам сериозна причина да се страхувам, че животът й е застрашен.
Тя се обърна към другите двама агенти:
— Можете да започнете да играете на „добрите ченгета“ всеки момент. — След това подхвърли към Пепърдайн. — Вие сте лошо ченге, нали? Прилагате тактика на заплаха, за да ме накарате да говоря. Добре, но аз няма да се хвана на тази въдица. Да не си мислите, че съм се родила вчера? Точно на 14 април 1962 година. Е, добре де, 1960, но кой ти смята?
Пепърдайн присви очи.
— Вие все още си мислите, че това е шега. Уверявам ви, не е. Вашата приятелка е отвлякла висш щатски офицер. Всичко, което знаем е, че е убила Джон Макграт и се е отървала от трупа му.
— Не може да е извършила това! — възкликна Рики Сю.
— Оставила е тялото на Рути Фордхам, също от службите, в потъващата кола — извика той.
— Тази жена е била вече мъртва — изкрещя му Рики Сю. — Така писаха вестниците. Прочетох доклада на следователя, същия, който сте чел и вие, така че спрете да ме тормозите. Приятелката ми не би наранила муха. Особено пък човек със счупен крак и амнезия, по дяволите. По-скоро мисля, че тя разчита на него за защита.
— Тогава тя е в още по-голяма опасност, която едва ли можете да си представите. — Гласът на Пепърдайн внезапно бе станал изненадващо тих, но изпълнен с толкова зловеща преднамереност, че тя настръхна. — Защото, ако има човек, с когото мисис Бърнууд не би трябвало да се забърква, то това е Джон Макграт.