— Разбираш ли за какво намеквам, Рики Сю? — попита той меко, като изостави всякакви формалности. — Мисис Бърнууд и бебето й са в опасност.
Рики Сю бе толкова омаяна от сексуалното излъчване в очите на Пепърдайн, че в началото не отговори. Накрая премигна и наклони встрани от него главата си.
— Отново ми разправяш лъжи, но няма да мине.
Той се обърна към другите агенти.
— Лъжа ли я?
Те тържествено поклатиха глави. Пепърдайн се обърна отново към нея.
— Дори ако Джон е изгубил паметта си в тази злополука, вярвай ми, фобията му към децата е дълбоко вкоренена. Той направо полудява, ако наоколо му има деца. Трябваше да го видиш по време на полета от Денвър до Далас, нали бях с него. Чуе ли дете да плаче, става ненормален.
— Ако е толкова нестабилен, както казваш, защо преди всичко останало си ги поверил на него? — попита тя.
— Защото не знаех, че ще катастрофират, или че заместничката му Фордхам ще умре. Ще трябва да поема цялата отговорност, ако Джон превърти и направи нещо лошо. Намеренията ми бяха добри. Мислех, че като охранява мисис Бърнууд и бебето й, това същевременно ще бъде и добра терапия за него. Разбира се, въобще не съм си представял, че тя ще направи нещо толкова безразсъдно. И престъпно.
— Сега в момента — каза той като простря ръцете си невинно — не мога да гарантирам, че Джон вече не ги е пребил и очистил.
— Не. Не ги е убил. Те са добре. — След като разбра, че се е изпуснала, Рики Сю изруга под носа си.
Пепърдайн веднага се вкопчи в нея.
— Значи си се чула с нея?
— Не. Не съм.
— Къде е тя?
— Не знам.
— Рики Сю, не й правиш никаква услуга, като държиш в тайна местонахождението й.
— Заклевам се, че не знам къде е — усети се, че мига много често, сигурен знак, че лъже. — Добре де, говорих с нея. Тази сутрин. Тя се обади в стаята, където работя, защото знае, че аз ще вдигна телефона. Каза ми, че тя и Кевин са добре и след това затвори. Говори само няколко секунди, защото се страхуваше, че може да следите позвъняванията отвън.
Тя почака да чуе отрицанието му. Но той просто я гледаше.
— Значи подслушвате телефоните, нали? Може би и моя вкъщи? — Тя скочи на крака. — Проклето копеле такова! Ако вече знаеш, че съм говорила с нея, защо ме разпитваш?
— Седни на стола.
— Ходи се чукай.
— Седни. — Пепърдайн я натисна да седне на стола.
Рики Сю побесня и щеше да го наругае, но се беше и възбудила. Той наистина ставаше много привлекателен, когато се ядоса.
— Ти си най-старата й приятелка, Рики Сю. Сигурно имаш някаква идея къде може да се намира.
— Вие сте подслушвали. Значи сте чули да я питам къде се намира. Тя не поиска да каже.
— Но ти сигурно имаш някакво предположение.
— Нямам.
— Ако разбера, че ме лъжеш, ще те обвиня в подпомагане и подстрекателство към престъпление.
— О-ле-ле, изплаши ме. — Тя плътно притисна лактите си и потрепери.
— Хитра си.
— Така ли мислиш? — Тя се усмихна и намигна на другите двама агенти. Пепърдайн изглеждаше готов да я удуши — което, помисли си тя, би било много забавно.
— Слушай, не знаех къде е през цялата година, когато беше в Денвър — каза тя. — Кълна се, че това е истината. Тя не каза нито на мен, нито на баба си къде живее. Обясни, че го прави заради сигурността ни. Не искаше да лъжем, ако някой дойде да я търси. — Рики Сю се усмихна нахално. — За тези неща тя е много умна.
— Много по-умна от теб. — Пепърдайн сложи ръце на ръчката на стола й и се наведе над нея. — Тя е в компанията на мъж, който става неадекватен щом чуе детски плач. Мисис Бърнууд има бебе.
Рики Сю издаде звук, имитиращ сигнал „заето“.
— Опитай отново. Макграт не може да е толкова нестабилен, иначе не би работил такава работа. Изкукалото федерално ченге няма да навреди на Кевин или на нея.
Пепърдайн не свали поглед от нея като че ли цяла вечност. Накрая й каза:
— Може би не. Но душевната стабилност на Джон е само един от проблемите й.
Той протегна ръка към един от придружаващите го агенти, който със сръчността на операционна сестра, подаваща скалпел, му подхвърли право в ръката един илик от кафява амбалажна хартия. Докато отваряше плика и вадеше една фотография, Пепърдайн нито за миг не отдели поглед от Рики Сю. Подаде й я, без да произнесе и дума.
Рики Сю я погледна и изпищя. Буца се надигна в гърлото й. Тя затисна с ръка устата си. Луничките рязко изпъкнаха на фона на внезапно пребледнялото й лице.
— Това са направили Гиб и Мат Бърнууд на любовницата на Мат — Лоти Лайнъм, онази, която им е помогнала да избягат от затвора. Срезът е толкова дълбок, че главата е почти отрязана.
— Моля, престанете! — изохка Рики Сю, като повдигна треперещата си ръка.