— Моля? Моля, спрете? Не казвайте нищо повече? — Той повиши глас. — По дяволите, ще кажа още, ако с това ще измъкна някаква информация от теб.
— Вече казах — изхленчи тя, — не знам къде е Кендъл.
— Все още нямаш представа за цялата картина, Рики Сю. Бягството от затвора е сериозно престъпление. Без да споменаваме изнасилване и убийство. Да, ние сме убедени, че мисис Лайнъм е била изнасилена, преди да й отрежат врата. Хората, с които си имаме работа, са луди. Явно е, че двамата Бърнууд няма да се спрат пред нищо. От този момент нататък за тях няма връщане назад. Животът, който по-рано са водили е свършен и те го знаят. Нямат какво да губят.
Но дори и лудите не стигат до такива крайности, освен ако имат някаква цел. — Той се наклони по-близо до нея и прошепна — и каква си мислиш, че е сега целта им?
— Да намерят… нея да намерят.
— Точно — каза той и кимна мрачно.
— Те ли са разбили къщата на баба й?
— Така предполагаме. Страшно, нали?
— Толкова ли са близо?
— Толкова твърдо са решени. Най-малкото Гиб, а Мат е съгласен с всичко, което баща му каже или върши.
Рики Сю кимна. Такова беше първото й впечатление, а то се потвърждаваше от думите на Кендъл за брака й.
— В момента залагат всичко — каза Пепърдайн. — Не ги е грижа дори дали ще ги хванат, стига да успеят да накарат да млъкне Кендъл. Те се чувстват предадени от нея. В техните очи тя е отцепник. И съвсем основателно негодуват, че си е позволила да не се съгласи с тях.
— И не забравяй, че до преди няколко дни Мат Бърнууд дори не е знаел, че има син. Мисля, че не се чувства особено щастлив, че бившата му жена е пазила в тайна раждането.
Той се усмихна едва-едва.
— Все още не си виждала бебето, нали Рики Сю? Аз го видях. Държах го в ръце. То е едно сладко, малко момченце. Прилича много на майка си, най-добрата ти приятелка.
— Стига.
Той добави сухо:
— През досегашната си кариера аз съм разследвал много отвратителни престъпления. Но трябва да ти кажа, че това което научих за двамата Бърнууд и Братството през последните няколко дни смрази кръвта ми, а ние знаем все още само малка част.
Отново се наведе към нея и доближи лицето си към нейното.
— Мога да си представя как онези фанатици изпълняват ритуално убийство на бебето, само за да докажат, че са богоизбрани. Свещени. Над човешките закони; дори над Божиите закони. Искаш ли на малкия Кевин да му се случи нещо подобно? — Той подържа снимката на Лоти Лайнъм пред лицето й.
— Спри! — Рики Сю дръпна снимката от ръката му и се опита да стане.
Пепърдайн натисна рамото й, за да я задържи на стола.
— Ако знаеш къде се крие мисис Бърнууд, ти би спасил живота й като ми кажеш.
— Кълна се, че не знам — изхълца Рики Сю.
— Мисли! Къде би могла да отиде?
— Не знам!
Пепърдайн се изправи и въздъхна дълбоко.
— Много добре, Рики Сю. Не ми вярвай. Не ми казвай. Но като мълчиш, ти поставяш два живота в голяма опасност, без да говорим за полицай Макграт.
Той остави визитната си картичка на масата.
— На гърба съм написал къде мога да бъда намерен. Групата ни е разположена в полицейското управление на Шеридан. Някой там ще знае къде се намирам денонощно. Ако мисис Бърнууд позвъни, кажи й да дойде. Помоли я да дойде. Кълна се, че ще я пазя.
Рики Сю избърса течащия си нос с опакото на ръката.
— Ще я пазиш? Колкото я опази преди.
Поне получи известно удовлетворение от заяждането си накрая. Пепърдайн си тръгна с мрачна физиономия и затръшна вратата зад гърба си.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И СЕДМА
— Мама е направо бясна. — Хенри начумерено закачи слушалката на телефонния автомат и се обърна към брат си.
Лутър ядеше сандвич и пиеше сок. Разсеяно предложи от сандвича на Хенри. Вниманието му бе привлечено от три тийнейджърки, които зареждаха с бензин един Мустанг на колонка на самообслужване.
— Не трябва да се разхождат полуголи — отбеляза Лутър, като си пийна от содата. — Шортите им са толкова къси, че им се показват задниците. И погледни колко къси са бюстиетата им. Но ако някой като мен опита да пипне дори онова, което показват, ще му излезе солено. Ще си смуче пръста зад решетките. — възмути се той.
Хенри погледна към момичетата, но беше прекалено оклюман, за да оцени гледката. Току що бе изслушал такава канонада от майка си, почти като ударите с камшик, с които навремето го даряваше баща му. Суровата критика на мама само дето не оставяше червени ивици като от камшик.
— Чу ли какво ти казах, Лутър? Мама ни наруга.
Лутър в една огромна хапка свърши сандвича, смачка опаковката и я хвърли на земята.