— Ъхъ.
— А това не е ли сградата, където мисис Бърнууд е работила? Бързат да влязат в нея.
— Заради това мисля, че може да е важно — каза Хенри. Оставиха колата си на отсрещната страна на улицата и последваха ФБР-агентите в сградата, в която се помещаваха офисите на „Бристол и Матърс“. Те също бяха направили любителско разследване около сградата, но то с нищо не ги бе приближило до жертвата им.
— Вече са вътре — установи Хенри, когато двамата влязоха във фоайето. — Видя ли къде спря асансьорът? На петия етаж.
Те се помотаха във фоайето, като се опитваха да не изглеждат подозрителни, въпреки че двамата бяха толкова невероятно еднакви, че почти всеки, който ги зърнеше, непременно поглеждаше повторно към тях.
Лутър скоро започна да мърмори, но Хенри не разреши да си тръгнат. Половин час по-късно усърдието им бе възнаградено. Асансьорът свали тримата мъже долу. Те очевидно бяха възбудени. Единият от тях говореше нещо забързано.
— Продължавам да мисля, че тя крие нещо. Много повече се страхува от това да не предаде приятелката си, отколкото от нас
Това беше всичко, което братята Крук чуха, преди тримата мъже да излязат през въртящата се стъклена врата. Близнаците се спогледаха.
— Какво мислиш, че значи това? — попита Лутър.
Като че ли в отговор вратите на асансьора се отвориха отново и една едра жена с голям бюст, с червена коса, вдигната в невероятен кок, излезе. Лицето й беше на петна, а очите — подпухнали и зачервени. По всичко личеше, че е плакала.
Докато Лутър и Хенри я оглеждаха, тя извади носна кърпичка и силно се изсекна. Не забеляза близнаците, защото гледаше втренчено триото федерални агенти, които сега пресякоха улицата и се насочиха към съда. Щом излезе навън, тя показа среден пръст зад гърба им. Въпреки, че агентите не можеха да видят жеста й, изглежда че това й достави огромно удоволствие.
— Коя е тази дебелана?
— Не знам — отвърна замислено Хенри. — Но май не могат да се понасят — тя и ченгетата, нали? А какво би могло да е общото между тях, освен Кендъл Бърнууд?
— Тя е отвратителна.
С рязък жест Гиб помете купчината списания „Плейгърл“ от масичката за кафе на Рики Сю.
— Разврат. Боклук. Какво се надяваш да откриеш в къща на курва?
Мат погледна към разпилените по пода списания, но дори и да ги намираше отблъскващи колкото баща си, не го показваше. Откакто напуснаха мотела, където оставиха убитата Лоти, той почти не говореше.
— Тази жена е вулгарна и противна. Винаги прави нецензурни намеци. Спомняш ли си колко ни притесни на сватбата ти, синко?
— Да, сър.
— Съвсем неподходяща приятелка за жена от семейство Бърнууд.
— Не, сър.
— Но после, както се изясни, ти си бил женен за предателка.
— Да, сър.
От няколко часа претърсваха къщата на Рики Сю за някакъв знак за местонахождението на Кендъл. Изпразниха всички чекмеджета. Прочетоха всеки лист, независимо дали е касова бележка, дневник или лепящи се листчета с думи за напомняне.
До тук не се натъкнаха на нещо за Кендъл, но получиха ясна представа за стила на живот на Рики Сю. Освен, че притежаваше най-богатата колекция от козметични продукти, без парфюмериите, разбира се, тя имаше и голяма колекция от еротични книги и видео-филми.
Откриха и припаси с презервативи в чекмеджето й със спално бельо, които биха съперничели на истинска аптека. Колекцията беше по дизайн, цветове и размери.
Обичаше най-вече сладникави парфюми и соли за баня. Притежаваше огромно количество бельо, включващо една дълга до земята карирана нощница от трико и два чифта пликчета без долно парче.
Шкафовете в кухнята й бяха пълни със сладки, чипс и диетични газирани напитки. В хладилника й намериха само чаша мляко, четири кашончета с по шест бири и помътнял буркан с маслини.
Рики Сю не беше педантична домакиня, но когато Мат и Гиб приключиха с търсенето, това беше без значение. Жилището й бе преобърнато из основи. Сега правеха последно обхождане, за да се уверят, че не са пропуснали нищо.
— Погледна ли под леглото? — попита Гиб.
— Не, сър.
Те бяха раздигнали покривките, когато търсеха под дюшека, но никой не си спомни да е поглеждал под леглото. Мат коленичи.
— Има някаква кутия тук, татко.
Гиб веднага застана нащрек.
— Каква кутия?
Мат измъкна обикновена кутия за обувки и вдигна прашния капак. Когато видя, че съдържа купчина лични писма и картички, той ги показа на Гиб.
— Тук може да има нещо от Кендъл — възбудено каза Гиб. — Хайде да ги видим.
Те отидоха във всекидневната, където имаше място, за да прегледат кореспонденцията. Преди да започнат да сортират писмата, Гиб вдигна ръка за тишина. Приближи се на пръсти до прозореца и надникна навън.