Кендъл бе отговорна за смъртта на Лоти. Баща му му разясни този факт. Ако Кендъл не беше ровила в неща, които не разбираше, ако беше кротка и покорна съпруга, каквато би трябвало да бъде, нищо от това не би се случило. Лоти щеше да е още жива, да го посреща с усмивката и целувките, заради които му се живееше.
Всеки път, когато се сетеше за загубата, той почти се задавяше от злоба към Кендъл. Тя трябва да плати. Той ще се погрижи за това. Точно както всички останали, които бяха наказани от Братството. Кендъл сама бе предизвикала възмездието.
Той погледна към картичката с омраза, защото беше от нея.
— Познах почерка й.
— Кога е писана?
Мат я повдигна на слабата светлина.
— Пощенският печат е размит, но изглежда стара. Пожълтяла е около ъглите.
— Прочети я все пак.
— „Прекарваме чудесно, с изключение на горещината и комарите. Едва издържах вчера, когато Б. и аз отидохме на любимото ни място за пикник.“
— Б. означава сигурно баба й — каза Гиб. — Друго нещо?
— Нямала е място. Писала е съвсем сбито. — Мат присви очи, за да разчете по-дребните букви. — „Разправяла съм ти за мястото: оръдието на Конфедерацията12, водопада и т.н. До скоро.“ Това е всичко.
— Конфедерацията? Има оръдие на Конфедерацията на любимото й място. Споменавала ли ти е някога за това място?
Мат се опита да си спомни, но просто не можеше да се освободи от картината на безжизнените очи на Лоти.
— Може. Мисля, че е казвала, че тя и баба й са прекарвали летата си в една стара фермерска къща.
— Стара фермерска къща, намираща се близо до оръдие на Конфедерацията и водопад — с нарастващо възбуждение Гиб отвори жабката на колата; извади пътната карта на Тенеси и жадно я разтвори върху коленете си.
— Какво знаеш за живота сред природата, Матю? — попита той. — Когато едно животно е наранено или изплашено, какво прави то? Къде отива?
— В бърлогата си.
— С други думи — вкъщи — каза Гиб. — Кендъл не се е завърнала вкъщи — не е можела. Така че е отишла на място, което е чувствала почти като дом. Трябва да намерим този паметник от гражданската война близо до водопад. — И добави с блеснали очи — мисли за това, синко. Може би утре сутринта ще държиш своето момченце.
Мат се опита да изрази някакъв ентусиазъм. Опита се да си представи как подрусва сина си на коляното. Опита се да си представи как самият той се смее, чувства се щастлив и свободен. Свободен? Да, изведнъж осъзна той. През целия си живот никога не се бе чувствал свободен.
И никога по-ограничен, отколкото сега.
Кендъл се освободи от прегръдката на Джон. Той промърмори нещо неразбираемо.
— Отивам в банята — прошепна тя. — Веднага се връщам.
Той заспа отново. Тя се наведе над него и го целуна по челото, след това спря колебливо и се загледа в лицето му, мъчейки се да запомни и най-незначителните му нюанси.
Ако всичко вървеше според плана, то тя го гледаше за последен път.
Доплака й се, но се стегна, измъкна се от леглото и се облече тихо и бързо в тъмното.
От момента, в който Рики Сю й каза, че Мат и Гиб са се измъкнали от затвора, Кендъл проумя, че не може да стои и да чака. Нямаше никакво време за поене. Достатъчно беше чакала. И въпреки всичко си беше позволила още една последна нощ с Джон.
Мат и Гиб щяха да я търсят и да я намерят. Знаеше, че ще стане така.
Ако само нейния живот се излагаше на опасност, би рискувала всичко и би останала с Джон. Но трябваше да мисли за Кевин. Ако двамата Бърнууд я открият, щяха да я убият и да вземат Кевин. Би било ужасно. Дори, ако след време отново ги хванат, Кевин щеше да бъде поставен под попечителството на щата и бъдещето му щяха да определят чужди хора.
Тя трябваше да опази детето си, дори ако това означаваше да изостави човека, когото обича. Ще го остави без обяснение, без да каже „сбогом“. Сутринта, когато открие, че си е отишла, той ще се почувства объркан и ядосан. Но това няма да е за дълго.
Тя написа бележка, с която му обещаваше, че скоро ще получи помощ. Преди да се върне от града този следобед, бе пуснала пощенска картичка до местната полиция, в която съобщаваш къде може да бъде намерен обявеният за издирване федерален полицай Джон Макграт.
Веднага щом получат картичката, те ще изпратят човек във фермата. Приятелят на Джон, Джим Пепърдайн, ще се погрижи да го прегледат най-добрите специалисти-невролози. И с времето паметта му ще се върне. При мисълта, че след това може да не си спомни за романа, който преживяха заедно, сърцето я заболя.
12
Гражданската война в Америка (1861–1865), когато се бият Северните и Южните (Конфедерацията) щати — Б.пр.