Но колкото и да й ставаше мъчно при тази мисъл, тя знаеше, че най-добре би било той да не си спомня. Не би могъл да бъде държан отговорен за случилото се между тях нито от началниците си, нито от самия себе си.
Като се движеше безшумно в стаята на Кевин, тя взе чантата, която беше натъпкала предварително с дрехи, пелени и запаси за няколко дни от всичко, което й се струваше съществено. Възнамеряваше да пътува с колкото е възможно по-малко багаж.
Остави Кевин още малко в креватчето. Надзърна в спалнята и видя, че Джон все още спи дълбоко. Отправи се по коридора и излезе навън пред задния вход.
Утрото бе още далеч, но всяка минута бе от значение. Сложи сака в колата. През деня откри боя в бараката зад къщата и с нея превърна осмиците на регистрационните номера в две тройки. Направи го грубо и нескопосано, но на първо време щеше да я предпази от спиране, докато разтовари колата и купи нова.
Върна се и влезе в килера, където бе приготвила сакове с консерви и бутилки вода. Щеше да спира само за да нахрани Кевин или за тоалетна. Разбира се, трябваше някъде да нощуват. Ще избере някой мотел встрани от пътя, където плащане в брой няма да възбуди подозрение.
Когато й дотрябват още пари по-нататък ще се разбере с Рики Сю, както бяха правили и преди. Вярваше на Рики Сю безрезервно, но заради самата си приятелка Кендъл отлагаше контактите с нея, докато не станеше абсолютно наложително.
След като пусна саковете с храна в колата, тя се върна за последен път в къщата и влезе във всекидневната. Застана на колене пред камината, пъхна ръка в комина и извади оръжието.
Пистолетът беше единствената защита, която би имала срещу Мат и Гиб, ако я намерят, но въпреки това не обичаше да го докосва. Взе го внимателно и го сложи в джоба на полата си.
Изведнъж я полазиха студени тръпки. Ами ако Бърнууд я проследят дотук преди Джон да бъде открит от своите? Те сигурно са осведомени, че това е полицаят, когото е „отвлякла“ от болницата в Стефансвил. Ще го убият без никакви угризения.
Извади пистолета от джоба си и го занесе в кухнята. Постави плика с бележката върху масата и остави отгоре револвера. Имаше нещо твърде символично в това, защото последното, което връщаше на Джон, бе първото, което бе взела, докато той лежеше в безсъзнание на прогизналата от дъжд земя.
Колко далеч бяха стигнали оттогава.
Чувствайки, че сълзите й ще бликнат, тя отиде на пръсти до стаята на Кевин и го вдигна от креватчето. Бебето издаде някакви звуци на възражение, но тя го притисна до рамото си и то отново заспа.
Хвърли последен поглед към тъмната спалня и видя, че Джон не бе помръднал. Премина бързо по коридора и през кухнята. Въпреки, че бе решила да не плаче, една сълза бавно се търколи но бузата й.
Това бяха последните минути, които й оставаха да прекара в къщата, пълна с най-скъпите й спомени. Ако открият това място, тя никога няма да може да я използва отново като скривалище. Никога няма да се върне в стаите, които още пазеха ехото от смеха на баба й. Тук бе познала любовта — първо от баба си, след това от Джон.
Винаги ли ще трябва да казва „сбогом“ на всичко и всеки, когото обича?
Кевин простена в прегръдките й.
— Не всеки — прошепна тя. Целуна го по главичката и се насочи към вратата. Едва сложила ръка на дръжката и над главата й светна лампата.
Тя се обърна, но заслепена от светлината, едва можа да различи силуета на мъж, връхлитащ върху нея и Кевин.
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРА
Близнаците Крук бяха в банята на мотела, където проведоха кратко съвещание върху проблемите си. Трябваше да налеят дебелата червенокоса с достатъчно алкохол, за да развържат езика й, без обаче да я оставят да се напие до безсъзнание.
— Ей, момчета — извика им тя от леглото с висок, напевен глас. — К’во пра’ите там, ъ?
— Мисля, че повече не мога да го вдигна — Лутър погледна отчаяно към провисналата си мъжественост. — Не съм виждал по-ненаситна жена. Мислиш ли, че е ненормална по рождение или нещо такова?
— Стига си хленчил. Трябва да я накараме да говори за Кендъл.
— И как смяташ да го направим, Хенри? Тя вече се налочи с почти цяла бутилка Джак Даниълс и въобще не се обърка, само дето още повече й се чука.
Хенри се замисли. Рики Сю викаше отново от спалнята.
— По-добре да се върнем обратно при нея, преди да е станала подозрителна. Ще измисля нещо. Каквото кажа — просто ме поддържаш.
Рики Сю още лежеше просната напреки на леглото. Беше се нацупила.
— Почнах да мисля, че си играете с мен.
Хенри забеляза, че говорът й става все по-завален. Той се просна до Рики Сю и иззад гърба й показа вдигнатите си палци към Лутър.