От друга страна, обаче, тя бе изпитала истинска наслада от дългите им кокалести тела. Притисната между двамата като сандвич беше голямо преживяване. Голи, под водата, щяха да бъдат гладки като змиорки, които леко ще се плъзгат покрай закръглените й форми. Тя потрепери в очакване.
— Води по пътя.
— Нека да поиграем на индианци и да вървим един след друг — предложи Хенри. — Лутър, водиш. Аз ще съм на опашката — каза той и като плъзна ръка по задника й, леко я щипна.
Рики Сю изписка от удоволствие и зае мястото си между тях. Хенри я натискаше отзад. Тя пък поглаждаше Лутър по кръста и така преминаха през гората.
Когато стигнаха до потока и чу тихото ромолене на водата, тя въздъхна.
— Ще бъде толкова романтично. Или още съм пияна?
Хенри се беше сетил да вземе със себе си нова бутилка.
— Не си пияна. След такава екскурзия, мисля, че ние всички можем да пийнем.
Бутилката се завъртя веднъж и всеки отпи. Но алкохолът изглежда имаше слаб ефект върху нервниченето на близнаците. Рики Сю започна да забелязва, че стават нервни, особено когато вземаше за ръката някой от тях и го повличаше към потока.
— Какво има, момчета? Да не сте се отказали? Мислите си, че съм прекалено грамадна, дори за двама ви?
— Ние, ъ-ъ, имахме малко братче, което се удави — избъбри Хенри. — Бяхме деца, но си спомняме. Заради това нито един от двама ни не си пада много по водата.
Ако главата й бе по-свежа, тя би се учудила защо й предлагат оргия във водата, след като изпитват страх от нея. Вместо това тя извика съчувствено:
— О, милите ми бебчета. Елате при Рики Сю.
Хенри бе засегнал едно от най-съкровените желания на Рики Сю, което пазеше в тайна, защото шансовете то да се сбъдне някога, бяха нищожни. Тя копнееше да се грижи, да създаде удобство и спокойствие на съпруг, на дете, дори на родител, който би я гледал с гордост, а не с презрение. Беше способна на голяма любов, която за съжаление никой не й бе поискал. И тя оставаше затворена в сърцето й.
Заради това лъжата на Хенри за удавеното братче предизвика дълбок емоционален отклик. Сълзи изпълниха очите й. Тя дръпна двамата към себе си, погали ги по главите и им зашепна утешително.
— Нека да ви помогна. Не мислете за братчето си. Малката му душа е на небето.
Твърде скоро, все пак, близостта им започна да дава очаквания ефект — прегръдките й станаха еротични. Тя ги притисна по-силно.
— Не се тревожете, сладурчета, — прошепна тя. — Преди да свърши нощта ще имате съвсем ново отношение към водните спортове. Просто оставете всичко на Рики Сю.
Нагази във водата, но когато и те я последваха, тя вдигна ръка.
— Как стана така, че аз съм единствената гола от триото?
Лутър погледна към Хенри, който повдигна рамене и започна да се съблича, хвърляйки дрехите си на калния бряг. Лутър направи същото. Хенри нагази първи и се приближи към Рики Сю, която стоеше във водата до коленете.
— Сладко бебе. — Тя посегна към него и го помилва по члена, но той остана безответен.
— Съжалявам — каза той. — Предполагам, че ти изразходва всичките му сачми там, в мотела. Но с малко насърчение може и да му стане.
Тя се разсмя дрезгаво и коленичи.
— Не казвай нищо повече. Ако това му трябва… Тинята на дъното на потока беше плъзгава и студена. Водата приятно обгръщаше кожата й. Тя се усмихна нагоре към Хенри и потри гърдите си в бедрата му.
Всъщност тя усети раздвижването на въздуха близо до главата си и чу отвратителния, като разцепване на диня звук, преди да усети болката. След това като че ли черепът й се разполови. Тя изпъшка. Уискито изригна от стомаха й и напълни устата й. Когато извика, то прокапа по брадичката й. Падна тежко на една страна и около нея се разхвърчаха пръски вода.
Замаяна и почти в безсъзнание, тя погледна нагоре и видя Лутър, изправен над нея. В ръцете си държеше къса, дебела тояга. Както го гледаше, той я вдигна над главата си и след това с всички сили я стовари отново долу.
Рики Сю не успя изобщо да изпита страх — само мигновено учудване.
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТА
Викът замря в гърлото на Кендъл.
— Джон!
— Да, Джон. Колко умно, да използваш истинското ми име. Така ти е било по-лесно, нали?
Тя осъзна какво се бе случило и пребледня.
— Ти си си спомнил.
— Да. Събудих се с възстановена памет.
Те се гледаха и разстоянието, което ги разделяше изглеждаше много по-голямо, отколкото беше в действителност. До този момент всички предимства бяха на нейна страна. Но сега балансът се бе променил.
— Мислех… , че спиш.
— Така исках да си помислиш.