— Което също беше в моя полза.
— Е, всичко е било в твоя полза. Много добре, че мис Фордхам е умряла, нали?
— Не говори такива ужасни неща! — изкрещя тя.
— Беше ли мъртва?
— Какво?
— Беше ли мъртва, когато колата падна в реката?
Тя обърна глава и се загледа в отсрещната стена. Сигурен беше, че е побесняла. Когато се обърна към него стискаше челюстите си, а в очите й блестяха гневни сълзи.
— Върви на майната си.
— Оттам се връщам — отвърна той със същото презрение. Те се изгледаха. — Остави ли Рози Фордхам да се удави?
Тя мълчеше.
— Отговори ми, по дяволите! — извика той. — Беше ли вече умряла когато…
— Да! Да! Умряла беше от удара. Сигурна съм, че докладът на следователя ще го потвърди.
Той искаше да й повярва. Вероятно казваше истината. Но криминологът в него не се предаваше. Тя беше прекалено добра лъжкиня.
— Защо не ме остави в колата да се удавя? — попита той. — Ти си могла да си тръгнеш. Щяха да минат дни, преди телата ни да бъдат открити далеч надолу от мястото, където е станала катастрофата. Много повече време щеше да мине, докато ни идентифицират. А в това време ти щеше да изчезнеш и следите ти отдавна щяха да са се загубили. Защо ме измъкна?
Тя облиза сълзата, която се бе стекла в ъгълчето на устните й, въпреки че вече не беше ядосана. Това бяха сълзи на истинска мъка.
— Ти спа с мен, люби се с мен и още ме питаш защо съм спасила живота ти? Които и да е живот? Наистина ли мислиш, че съм способна да тръгна и да оставя ранен човек да умре? Не ме ли опозна по-добре?
Той се надвеси над нея.
— Въобще не те познавам. Ти си непозната за мен, толкова непозната, колкото в мига, в който влязох в онова дворче в Денвър и те видях за първи път.
Тя разтърси глава, за да опровергае думите му.
— Толкова лъжи си изрекла, Кендъл, толкова приказки си измислила, че наистина не знам кое е истина и кое — не.
— Кевин е гладен.
Той рязко вдигна глава.
— Какво?
Бебето се мъчеше да намери гърдата на Кендъл и мачкаше с ръчички блузата й. Гледката го обезоръжи напълно.
— О. Нахрани го.
Само преди няколко часа се бе любил с нея. Беше милвал тялото й с ръце и устни. Но сега не можеше да гледа как разкопчава блузата и подава гърдата си на гладното дете. Почувства се виновен като тийнейджър, получил ерекция, когато се изповядва пред свещеника за плътските си видения.
Адски непосилно беше да се държи служебно, и същевременно да я наблюдава как кърми. За щастие, не се наложи, защото Кендъл го жегна с въпроса си.
— Коя е Лиза?
— Какво знаеш за нея?
— Споменаваше я в съня си. Няколко пъти измърмори нещо за нея. Коя е тя? Жена ти ли? Женен ли си?
Интересът й му се стори смешен, но смехът му бе кратък.
— Та ти отвлече федерален полицай, а се тревожиш да не си прелюбодействала.
— Женен ли си?
— Не.
— Тогава коя е Лиза?
— Тя е просто… една жена. — Кендъл продължаваше да го гледа, което го принуди да даде обяснение. Той разказа накратко за връзката между него и Лиза. — Тя си тръгна ей така — каза той, като щракна с пръсти. — И това въобще не се отрази на чувствата ми. Както и когато я срещнах.
— Била е само едно топло тяло, до което да спиш?
Той веднага зае отбранителна позиция.
— Точно така. Беше сексуална връзка без всякакви скандали, както би трябвало да бъде. Между другото, и на теб не ти е повлияло. Говорил съм в съня си за нея, но това не ти е попречило да се любим, нали?
— Ти също си отговорен не по-малко от мен… за това.
— Едва ли. Не съм искал да се замеся, в живота ти. Ако вървеше според моите планове, щях да се отърва от теб още в Далас. Защо ме замеси, Кендъл?
— Нямах друг избор, нали си спомняш? — сряза го тя. — Мъчех се да се измъкна незабелязано от болницата, но ти ме хвана и настоя да дойдеш.
— Имала си безброй възможности да ме изоставиш, преди да стигнеш дотук. Например всеки път, когато ходех до мъжката тоалетна. Защо просто не потегли с колата без мен?
— Защото колкото повече мислех за това, толкова повече смисъл имаше да те задържа при нас. Макар че беше с патерици, ти ни създаваше някаква защита — на Кевин и на мен.
— Не бих могъл да го докосна, да се доближа дори до него.
— Но аз не знаех за това докато не стигнахме тук. — Тя го погледна замислено. — Стана ми любопитно. Защо така изведнъж изпита отвращение към Кевин?
— Не към Кевин специално. Към всички бебета.
— Защо?
Той рязко поклати глава, с което показваше, че темата е извън този разговор.
— Къде сме в същност? Как се нарича онзи град?
— Мортън. Ние сме в Източен Тенеси, близо до границата със Северна Каролина — тя разказа историята с къщата. — Никой друг освен баба и аз не е идвал в къщата. Знаех, че тя би била чудесно скривалище. — Вдигна глава към него и добави сериозно. — Джон, не мога да се върна в Южна Каролина и да свидетелствам против Гиб и Мат.