— Правителството се нуждае от показанията ти, за да ги осъди.
Тя поклати няколко пъти отрицателно глава.
— Сигурна съм, че до това време. Пепърдайн е намерил някои досиета в апартамента ми в Денвър. Събирала съм ги цяла година. Те са ясни. Съдържат много изобличителни факти за водещите фигури в Братството. Ако правителството не може да ги осъди за убийство, има други престъпления, за които могат да бъдат обвинени. Точно както пипнаха Ал Капоне за неплатени данъци.
— Аз присъствах на убийството, Джон, и нямам думи да опиша ужаса. Часове преди да го екзекутират, аз говорих с Майкъл Лий. Той беше умен и благороден; младеж с достойнство. Като си помисля за ужаса и агонията, които е преживял…
Тя наведе глава и се загледа тъжно около себе си. След това вдигна глава и го загледа отново.
— Заради тях пожертвах всичко. Джон. Започнах да бягам и да се крия, станах престъпница по собствено желание. Никога няма да практикувам отново право. А бях добра — подчерта тя. Исках да помагам на хората, исках да променя някои неща. Те ме лишиха от тази възможност.
— Повярвай ми, искам повече от всеки друг да тикна тези чудовища зад решетките до края на живота им. Искам да изпълня задължението си като съвестен гражданин, но не желая да умра за такава кауза.
Тя спря, за да подчертае смисъла на думите си и притисна по-силно Кевин.
— Не искам Кевин да израсне сираче като мен. А ако отида някъде близо около Мат и Гиб, те ще намерят начин да ме убият, и то брутално и мъчително.
Джон разбра. Отговорите й бяха напълно нормални.
— Не могат да ти причинят нищо, Кендъл — каза той меко. — Те са в затвора.
— Вече не са. Избягали са преди три дни.
Първата реакция на Джон бе учудване, след това подозрение. Дали лъжеше?
— Как научи?
— Рики Сю ми каза, когато й се обадих.
— Кога?
— Днес, всъщност — вчера.
— Заради това ли беше толкова разтревожена, когато се върна от града?
Тя кимна.
— Не знам никакви подробности, защото затворих веднага, след като ми съобщи за бягството им.
Той зарови пръсти в косата си и направи няколко крачки в кухнята, опитвайки се да обмисли хилядите последствия от бягството на Бърнууд. Когато се обърна към Кендъл, тя закопчаваше блузата си. Кевин спеше в гънката на ръката й.
— Колко далеч сме от родния ти град? Шеридан беше, нали?
— На около деветдесет мили.
— Толкова близо?
— Те са били и там. — Тя му разказа за взлома в къщата на баба й, предотвратен от хора на ФБР. — Извършителите не са били идентифицирани, но най-вероятно са били Мат и Гиб.
— Нищо чудно, че си искала да напуснеш тази нощ. Ако съм знаел, че са избягали, щяхме да сме тръгнали оттук преди дни. А сега вече…
— Чакай! Какво каза? — Кендъл бавно се изправи на крака. — Каза, че си щял да ни измъкнеш оттук преди дни? — Той безпомощно загледа промените в изражението й, докато тя асимилираше значението на думите му.
— Тогава паметта ти… Тя не се е върнала сега. Ти си знаел… — Тя вдигна ръка и запуши устата си, за да не извика. — Ти си знаел и въпреки това… По дяволите! От колко време знаеш?
— Кендъл, изслушай ме. Нямаме време да правим разбор сега.
— О, аз мисля че имаме, доктор Макграт — каза тя с презрение. — Защо да не легна на кушетката, за да продължиш психологичните си експерименти върху мен? Аз съм истински клиничен случай, нали? Иска ти се да ме разпориш и да откриеш каква е пружинката, която ме движи? Ти се занимаваш с анализи и най-добре си вършиш работата, когато съм легнала.
— Без да казвам колко добре ти се справяш с лежането? — извика той.
— Копеле.
— Слушай, ти си тази, която искаше да играеш на семейство с непознат мъж, когото бе отвлякла. Ти измисли историята, че сме женени. И мога да добавя, че беше адски убедителна. Затова не ме обвинявай, че съм се държал като съпруг.
Той подпря патерицата на масата, хвана я за раменете п я приближи плътно до себе си.
— Всичко, за което можеш да ме обвиняваш е, че не съм изпълнил до край ролята, която си ми предписала, Кендъл.
— Ти си продължил да се преструваш, за да научиш тайните ми и да ги използваш срещу мен. За да кажеш на приятеля си Пепърдайн. Разискваш и ме анализираш. Манипулираш ме.
— Не повече, отколкото ти ме манипулираш — върна й той.
— Кога си възвърна паметта? Кажи ми. Кога?
Пръстите му се впиха в ръцете й.
— Дори и сега не разбираш колко неподходящ съм бил за ролята на съпруг и татко. Но ти беше невероятно добра в ролята си — изстрадалата съпруга, останала при болния си съпруг, въпреки че той е нарушил брачните си клетви и я е лъгал с друга жена. И добавяше необходимия лек щрих на мъченичество, когато даваше надежда за прошка и помирение.