— Държеше се резервирано, но винаги бе наблизо. Скромна, но достъпна. Секси мадона, на която никой мъж не може да устои. По дяволите, Кендъл, ти ме съблазни по всички правила и си знаела много добре какво правиш. Накара ме да те желая. Исках да бъдеш моя. Исках… исках Кевин да е мой. За първи път в живота си съм пожелал такова единение с някои. Виж, никога не съм бил добър в отношенията си с жените. В действителност бях мръсник. На всички отказвах да се доближат истински до мен. Но мисля, че амнезията ме промени. Сега, когато знам какво е да се нуждаеш от някой и да бъдеш нужен, вече не искам отново да бъда мъжът, който бях.
Гласът му пресекна, като че ли дългата реч го беше изтощила и той опря челото си на нейното.
— С любовта си към теб съм нарушил Господ знае колко много предписания, правила и закони. Когато всичко свърши, те ще ме изхвърлят. Ще твърдя, че съм изпълнявал дълга си по единствения начин, който смятах за подходящ, но се съмнявам, че биха се хванали на такава въдица.
Той вдигна глава и я загледа дълбоко в очите.
— Да, аз те измамих, но не повече, отколкото се опитвах да измамя себе си. По дяволите, дълга. Единствената причина, заради която се любех всяка нощ, беше защото исках. Не, трябваше да те любя.
Той се съмняваше дали тя осъзнава колко важно бе това обяснение. Най-сърдечното, до което е стигал, когато се е опитвал да се обясни в любов.
А може би Кендъл съзнаваше важността му, защото желанието за борба бе напуснало и нея. Поглеждайки го през мъглата на сълзите, тя се присегна и го докосна но устните.
— Аз безсрамно те манипулирах, така е. Но се кълна в живота на Кевин, че онова, което се случи между нас беше истинско.
Те се целунаха отново влюбено. И дори, когато спряха да се целуват, не се отдалечиха. Тя прошепна точно пред устните му:
— Обичам те, Джон, но трябва да пазя Кевин. И теб. И макар, че никога няма да ми простиш, въпреки това, ще го направя.
Преди да разбере какво става, тя издърпа пистолета от колана му и го бутна назад. Той се наклони към печката. Загуби равновесие и падна на пода, като извика от болка и ярост.
Кендъл ритна патерицата извън обсега му.
— Съжалявам, Джон — проплака тя. — Съжалявам, но не мога да те оставя да ме върнеш обратно.
Тя изтича през вратата, която се затръшна след нея.
Болката в крака раздра нагоре през бедрото към слабините и корема и сега изглеждаше, че ще избухне със страхотна сила навън през главата му. Той обви счупения крак с ръце и го притегли към гърдите си.
— Кендъл — извика той след нея, с глас, изпълнен с болка. След това по-високо — Кендъл!
Нито за миг не си помисли, че тя ще се върне тичешком обратно. И въпреки това не повярва на ушите си, когато чу вратата да изскърцва и да се отваря.
Отвори очи и премигна, за да фокусира погледа си.
Тя се бе върнала. Но не сама. И не по свое желание.
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА
Човек можеше да си сравнява часовника по ежедневния график на Елмо Карни.
Всяка сутрин ставаше в четири и трийсет, изпиваше чаша кафе и след това, в дъжд или слънце, в пек или мраз, отиваше в обора, за да издои малкото си стадо крави. Точно в пет и петдесет и пет се качваше в пикапа си и изминаваше двете мили разстояние до града, за да закуси в кафенето, което се отваряше в шест.
Това беше ежедневният график на Елмо след смъртта на жена му. Той ненавиждаше съботите, когато кафенето се отваряше едва в седем и неделите, когато веднага след издояването на кравите трябваше да смени пуловера със сако и връзка и да отиде на черква. Стомахът му винаги гъргореше по време на службата.
Тази сутрин не започна различно от останалите. Той издои кравите, след това пое към града, без изобщо да предчувства какво го очаква на завоя. Беше се замечтал за содени бисквити и наденичка със сос, когато видението се материализира точно пред колата му. То се появи от шубраците покрай канавката, застана точно в средата на пътя и размаха ръце високо над главата си.
Елмо направо се изправи. Гумите изсвистяха. Старите спирачки изскърцаха като артритни стави. Пикапът пробоксува последните няколко ярда и спря почти пред видението.
Сърцето на Елмо се изкачи в гърлото, когато видя как то изтича към пасажерското място на колата и отвори вратата.
— Благодаря на Бога, че минахте но пътя, мистър. То се качи в кабината и тръшна вратата.