Страхът бе унищожил силите й, но тя се изправи на крака и механично приготви кафето. Докато то се отцеждаше в стъклената каничка, Гиб седна на един от кухненските столове и сложи на коленете си голямокалибрена пушка. Обърна се към Джон, който все още седеше на пода.
— Името ми е Гиб Бърнууд. Никога не сме се срещали, но за вас говориха толкова много в новините напоследък, че ви чувствам като познат. Да се запознаем?
Джон погледна нагоре към по-възрастния мъж. Не би могъл да знае, че мълчаливият отказ да приеме предложеното запознанство беше за Гиб обида от най-висок порядък.
— Предполагам, че не сте много очарован от срещата с нас? — каза бившият й свекър сопнато. — Въпреки че не мога да разбера защо. Ако говорим разумно, ние сме ви спасили от душевно нестабилната ми снаха. Но наистина няма значение дали сте ни благодарен или не. Колкото по-враждебно се държите, толкова по-лесно ще ви пречукаме, когато му дойде времето.
Той се удари по бедрото, като че ли някакъв важен проблем е бил разрешен задоволително.
— Кендъл, готово ли е кафето?
Разговорчивият му тон и приятелското държане я ужасяваха, много повече, отколкото ако беше започнал да крещи надутите си фрази, да се сополиви или да си скубе косите. Убийците, проявяващи голям самоконтрол, убиват без да се замислят и без угризения.
Гиб изглеждаше съвсем нормално, но бе скъсал всички връзки с действителността. Другите членове на Братството може да са приемали духовните аспекти на сдружението само за да успокоят съвестта си от извършените от омраза убийства и престъпления.
Но Гиб вярваше с душата и сърцето си в своето кредо. Той сам бе повярвал във фанатичната си пропаганда. Гледаше на себе си като на същество, различно от цялото човечество.
И беше смъртоносно опасен.
Кендъл се приближи към него с димяща чаша кафе, като се питаше какво ли би станало, ако му я плисне в лицето. Щеше да реагира инстинктивно и да скочи от стола. В бъркотията можеше да грабне Кевин от Мат, а Джон щеше да се хвърли върху Гиб. Тя погледна към Джон. Той също я наблюдаваше. Явно се досещаше за мислите, които й минаваха.
Но същото правеше и Гиб. Без дори да обърне глава и да я погледне, той каза:
— Кендъл, вярвам, че няма да направиш някоя глупост? — След това се обърна и я погледна. — Ти във всяко отношение беше разочарование, освен в едно — невероятно умна си. Прекалено умна. За теб би било далеч по-добре, ако не притежаваше такъв интелект. Не ме разочаровай сега, като направиш някоя глупост. Защото иначе ще трябва да убия приятеля ти тук.
— Карай, застреляй го — каза тя и тръшна предизвикателно чашата кафе на масата. — Не ми е приятел. Ако имах оръжие аз самата щях да го застрелям. — Тя погледна презрително към Джон. — Той ме излъга. След злополуката получи амнезия, но пропусна да ми каже, че си е възвърнал паметта. През цялото време се мъчеше да ми попречи.
Патерицата на Джон все още бе далеч от ръката му и затова той се хвана за един стол, за да се изправи.
— Татко? — Мат пристъпи напред, като не отделяше внимателния си поглед от Джон.
Гиб вдигна ръка.
— Всичко е наред, синко. Нищо не може да направи.
Джон заговори за първи път.
— Точно така, Бърнууд. Нищо не мога да направя. Нищо не можах да направя, за да се спася, откакто тя ме отвлече — каза той подигравателно. — Тя ме докара тук и твърдеше…
Той свали очи от Мат и продължи с тон на извинение.
— Твърдеше, че съм бил неин съпруг. Не знам защо го е направила. Можеше да ме захвърли тук и да изчезне.
— Изчаквала е властите да престанат да я търсят и да започнат да се занимават с нещо друго — предположи Гиб.
— Може и да сте прав — допусна той. — Всеки случай, аз не можех да опровергая нищо от онова, което ми казваше, защото напълно бях загубил паметта си. И затова живях с нея като неин съпруг. В пълния смисъл на думата.
Мат ядосано тръгна напред, но Гиб отново го въздържа с вдигане на ръка.
— Полицай Макграт не е виновен, Матю. Тя е виновна.
— Истина е. Мат — каза Джон. — Само реагирах на лъжите, които ми разправяше. Как бих могъл да зная, че не сме женени.
— Знаел си — извика Кендъл. — От доста време си знаел. Ти си възвърна паметта, но…
— Но по това време вече бях налапал въдицата — каза Джон, като я прекъсна. Той продължи да говори директно на Мат. — Няма защо да ти казвам, човек, колко е добра в леглото. — Поне с мен беше. Може би майчинството й е дало нов огън. Хормони или нещо друго, нали разбираш? Но когато ти казвам, че не й стигаше…
— Гадна курва. — Мат изведнъж се обърна и застана с лице към Кендъл. — Чукала си се пред очите на сина ми?