— Повечето време детето беше с нас в леглото — отвърна Джон.
Яростен вик изригна от гърдите на Мат.
Той я зашлеви силно с опакото на ръката си през лицето.
Тя не го видя и силният удар я свари неподготвена. Като извика високо, тя полетя напред и успя да се задържи за масата. Мат вдигна ръка да я удари отново, но Джон се хвърли и го хвана за гърлото.
— Маниак такъв — изръмжа той. — Ако я докоснеш още веднъж, ще те убия.
Джон вложи цялата си сила в борбата, но беше безсмислено. Гиб вдигна патерицата и я стовари с всички сили върху гърба на Джон, точно но бъбреците. Кендъл го чу как изпъшка и видя как колената му омекнаха. Той падна на четири крака, с глава увиснала между раменете.
Изплашен от бъркотията и високите гласове, Кевин започна да плаче. Гиб го взе от Мат и го вдигна до рамото си като му говореше по бебешки, като че ли беше на визита в неделя следобед. Но Кевин не се полъга по сладките приказки. Той се разрева.
Кендъл не можеше да направи нищо за детето. Гиб нямаше да й позволи да го вземе, затова клекна и обви с ръце раменете на Джон.
— Съжалявам — прошепна тя направо в ухото му. — Съжалявам.
Ако не беше тя с лъжите си, той не би бил тук. А сега щеше да умре заради нея. Гиб вече му бе обещал. Животът и на двамата щеше да свърши в тази стая и те бяха безпомощни да направят каквото и да е. Но поне нямаше да остави двамата Бърнууд да я видят покорена.
Кръв се стичаше по брадичката й, когато вдигна глава и погледна презрително Мат. Беше го смятала за свой съпруг, беше носила името му, но той й беше далеч по-непознат от Джон. Преди да умре, тя трябваше да му покаже колко ужасно се бе провалил като съпруг и любовник.
— През тези седмици бях много по-задоволена и обичана от този мъж, отколкото през цялото време, през което бяхме женени.
— В очите на Бога ти си още моя жена.
— Лицемер — каза тя насмешливо. — Ти се разведе.
— Защото ме напусна.
— Избягах, защото исках да спася себе си и бебето.
— То е мое бебе.
— Какъв ли баща би станал, ако делиш времето си между него, Братството и любовницата си.
Раменете на Мат се вдигнаха и спуснаха рязко и той пое дъх, приличен на изхлипване.
— Лоти е мъртва.
Пред учудената Кендъл той покри лицето си с ръце и се разрида високо. Джон изкриви лицето си от болка, но успя да седне и да се облегне на бюфета. Двамата с Кендъл размениха погледи. Тя разбра, че той е учуден от емоционалното избухване на Мат.
— Синко, спри! — В началото Мат не отговори на строгата команда и затова Гиб я повтори.
Когато Мат свали ръцете си, лицето му бе подуто и цялото набраздено от сълзи.
— Защо трябваше да я убиваш?
Кендъл ахна. Гиб бе убил Лоти Лайнъм? Кога? При какви обстоятелства?
— Ревеш като жена — смъмри го Гиб. — Недостойно и срамно за мъж. Спри!
— Не трябваше да я убиваш.
— Говорили сме за това, синко, нали помниш? Тя беше оръдие на Сатаната. Постъпихме правилно. Службата на Бога изисква жертви.
— Но аз я обичах. — Гласът на Мат бе станал груб от плача.
— Тя беше… тя беше…
— Тя беше курва.
— Не говори за нея така! — изкрещя Мат.
В последните минути той се разпадаше пред очите им. Цялото му тяло трепереше. Кожата му бе добила пепеляв цвят и той пръскаше слюнки като говореше. Разпадането му беше отвратителна, но и хипнотизираща гледка.
— Обичах я — простена той отчаяно. — Наистина. Обичах Лоти и тя ме обичаше. Сега е мъртва. Тя беше единственият човек, който ме разбираше.
— Не е вярно, синко — каза Гиб успокоително. — Аз те разбирам.
След това насочи пушката към гърдите на Мат и дръпна спусъка.
Куршумът експлодира в сърцето му. Беше мъртъв, преди дори лицето му да изрази изненада. Гиб наблюдаваше как тялото на сина му се свлича на пода, след това спокойно премести пушката в ръката си. Кевин лежеше на коленете му и пищеше.
Абсолютно овладян, той се обърна към онемелите от ужас зрители.
— Просто разбирах Матю. Онази жена зарази сина ми. Тя го направи слаб. Слабостта не може да се толерира, дори у хората, които обичаме. — Той погледна тялото на сина си невъзмутимо. — Във всяко друго отношение той беше идеален син. Послушен. Примерен член на Братството. Пишеше каквото му се кажеше да пише и то добре. Беше много добър ловец и достоен боец за нашата кауза.
— Е, беше и като феодален владетел — каза Джон. — Много добре биеше жени.
Очите на Гиб се втренчиха в него.
— Не хаби приказките да ме предизвикаш — мен, полицай Макграт. Подигравките ти успяха при сина ми, но няма да имат ефект върху мен. Матю не можеше да разбере кога го манипулират. — Той се усмихна. — Но се възхищавам на опитите ти.