Обърна се към Кендъл и каза:
— Сега за теб, не ме интересува никак с кого си се захванала. Интересува ме единствено това малко човече тук.
Той вдигна Кевин. От доста време той не преставаше да плаче и то така силно, че трябваше да се надвикват.
— Той е решително малко човече. Колкото повече плаче, толкова по-силен ще стане. Погледни юмруците му — каза Гиб, цъкайки от гордост. — Ще го направя истински мъж.
— Никога — извика Кендъл.
Изведнъж тя престана да се страхува от него. Смелостта й бе обречена на кратко съществуване, но избликна заради примирението й със смъртта. Реши да се държи така, защото това бе единствената й защита срещу очакващата я съдба.
И когато се обърна към него, на устните й имаше усмивка:
— Единственият шанс, който имаш, е да направиш от Кевин сирак. Защото след като ни убиеш, те ще те открият, Гиб. Един агент от ФБР. Джим Пепърдайн, ще те преследва докато не те залови.
— Ако те хванат жив, Кевин ще бъде взет от теб и ти никога няма да го видиш отново. Мъчно ми е, че моят син няма да ме познава. Но благодаря на Бога, че няма да познава и теб. Няма да имаш възможността да го отровиш с фанатизма си. Няма да си с него, за да повлияеш на мислите му, да го пропиеш с омраза и да го направиш студенокръвно чудовище, каквото си ти.
— Ти не успя с Мат, нали разбра. Защото накрая той не беше безсърдечният, безмозъчно послушен автомат, какъвто ти го искаше. Той беше човешко същество с грешки и чувства, каквито са всички хора. Той обичаше Лоти. Може би повече, отколкото е обичал теб. И това ти не можа да понесеш.
— И с Кевин няма да успееш. При него нямаш изобщо шанс. Кевин няма да носи твоето име. Благодаря на Бога, че няма дори да го знае.
— Говориш като починалата ми жена — каза Гиб — Лорълан прояви любопитство към нощните ни експедиции в гората и откри Братството. За съжаление, тя не можа да ни разбере. Предупреди ме, че ще ме разкрият. Закле се, че ще отведе Матю далеч и че никога няма да го видя отново, но заплахите й бяха напразни като твоите. — Той кимна към един от столовете. — Седни. Моят внук се нуждае от майка си.
Разкъсвана между отчаяното желание да отдалечи сина си от него и съмнението, че това е някакъв капан, Кендъл се поколеба. Не възнамеряваше и да се отдалечава твърде далеч от Джон, защото не знаеше какво ще бъде следващото движение на Гиб.
Но майчинският инстинкт надделя. Тя стана и взе Кевин от Гиб, притисна бебето до сърцето си и го загали отчаяно, опитвайки се да докосне всяка частица за късото време, което й оставаше. Кевин моментално спря да плаче.
Промяната в детето не остана незабелязана от Гиб.
— Ще ти дам възможност за избор, Кендъл — каза той. — При дадените обстоятелства, мисля че съм много по-великодушен, отколкото заслужаваш.
— Ще ми отнеме няколко дни, за да спечеля детето. След това ти завинаги ще бъдеш изтрита от паметта му. Той ще свикне с мен и ще се обляга на мен за всичко. Мога и ще го направя изцяло мой.
— Но за съжаление на тази възраст той се нуждае от майка. Така, че имаш избор. Можеш или да умреш сега до незаконния си любовник, или да дойдеш с мен и да се грижиш за детето известно време.
— И в двата случая ще платиш за греховете с живота си — за предателството и прелюбодействието — но ще имаш малко повече време с момчето. Не правя предложението, защото заслужаваш, но защото искам най-доброто за моя внук.
— Това ли е изборът ми?
— Трябва да решиш бързо. Колкото и да не ги бива, възможно е онези от ФБР да са те проследили дотук
— Ще тръгна с теб Гиб, и ще ти помагам — обеща тя. — Може дори да съм ти полезна. Както знаеш, много съм добра в изчезването. Но не убивай Джон.
Гиб се намръщи.
— Мисля, че не можем да се спазарим за живота му. Той е прелюбодействал с жената на моя син. Затова трябва да умре.
— Вече не бях омъжена за Мат. Той се бе развел.
— Няма значение. Както каза Мат, в очите на Бога… — Той насочи пушката надолу към Джон.
— Не, чакай! — извика Кендъл.
— Не се моли за живота ми на това копеле — извика Джон. — Предпочитам кучият му син да ме застреля, отколкото да го моля.
— Джон не знаеше, че съм омъжена, или че съм била омъжена. Спомни си, Гиб — каза настойчиво Кендъл. — Той имаше амнезия. Аз го излъгах и му казах, че ми е съпруг. Грешката е моя.
— Но той е възвърнал паметта си — оспори я Гиб. — Ти сама го каза.
— Излъгах, за да се защитя от Мат. Джон възвърна паметта си едва тази сутрин.
— Не е вярно, Бърнууд — намеси се Джон. — Повече от седмица знаех кой съм и коя е тя. И продължих да спя с нея, защото ми доставяше удоволствие.
— Той лъже, Гиб.
— Защо да лъже? — попита я Гиб.
— С надеждата, че ако те вбеси, може да защити Кевин и мен. Проклетият му дълг да ни охранява. Ще го направи, независимо какво ще трябва да каже.