ИВАН КОСТОВ
СВИДЕТЕЛСТВА ЗА ПРЕХОДА 1989 - 1999
На Иван, Виктор и Емма
Припомни си също през какви премеждия премина и какви успя да понесеш и още, че твоето проучване на живота е към края си и че си изпълнил дължимото на обществото. Припомни си колко прекрасни неща видя, колко наслади и мъки презря, от колко слава отвърна очи и към колко неблагодарници се отнесе благосклонно.
КЪМ ЧИТАТЕЛЯ
Основа на тези свидетелства е моят прочит на българския публичен интерес. Давам си сметка, че читателят има свой. Освен това всеки сам преценява постигането или пренебрегването на този интерес. Затова там, където съм предположил, че свидетелствата ми ще бъдат оспорвани, съм привел статистически данни, доказателства и официални документи, някои от които се публикуват за първи път. За целите на изложението или сравнението част от публичните статистически данни съм преобразувал по коректен начин. В тези случаи съм посочил как е извършено преобразуването, така че, при наличие на съмнение от страна на читателя, да може да го повтори. Надявам се да не съм допускал съществени технически грешки.
Подготвих така свидетелствата си, за да може всеки, който има други аргументи и желание, да може да води своя задочен дебат. Надявам се да предизвикам такъв и публично, и сред историците, защото в българското общество такъв дебат не е проведен. На нивото на фактите дори не е започнал. Трябва да е ясно на всеки, който иска да дебатира, че неговата собствена или партийна историческа логика за прочит на събитията е абсолютно несъстоятелна, ако не е съобразена с фактите. И ако подобни упражнения имат стойност в дадено общество, това означава, че в него историята не е наука, а поприще за спекулации.
Знам, че читателят възприема много по-лесно поуките от миналото през личните съдби на участниците. В тази книга съм се старал да не засягам, доколкото е възможно, чужди съдби. Направил съм донякъде изключение за себе си и за своето семейство. За нас тези години бяха на изпитания. Споделям преживяното от нас, защото то може да е полезно на някого, който се окаже в нашето положение. Иначе свидетелствата ми засягат големите събития и процеси, които промениха комунистическа България. Признавам, че винаги са ме интересували процесите и в много по-малка степен – лицата. Не влизам с кални обувки в чуждо лично пространство, което е любимо занимание на мнозина у нас. А и не съм вещ в отношенията с хората, освен ако не са работни.
В работни отношения съм влизал с голямо множество от политици и експерти. Много съм научил от Светослав Лучников и Стефан Савов за политиката. На свой ред съм обучил мнозина да станат експерти, с което се гордея. Най-често съм бил наясно кой колко добавена стойност привнася за общата цел на усилията ни. Слабостта ми е била винаги в това, че съм се предоверявал и не съм упражнявал винаги нужния контрол.
Двигателят на българския преход беше една неголяма група от хора в Обединените демократични сили (ОДС). Бяхме професионално достатъчно подготвени и много важно – смели. Всички знаехме какво ще ни се случи впоследствие. Само Александър Божков беше оптимист и вярваше, че ще дойде време, когато всичко създадено от нас ще се разбере и ще се оцени. Никога не съм се надявал на признание. За мен са валидни „парадоксалните заповеди“ на Кент М. Кийт[1].
Тази неголяма група реформатори бяхме подкрепени от българското общество само в един-единствен случай – на предсрочните избори за 38-ото Обикновено народно събрание (ОНС) през 1997 г. През останалото време ни се доверяваха ограничен кръг избиратели. Това ми дава основание да си обяснявам движението напред на българското общество с инициативата и усилията на неговия неголям авангард и връщането му назад, застоя и колебанията – със съпротивата на значителния и бавно подвижен негов ариергард.
Противникът на прехода е българското посткомунистическо общество. То обхваща основно избирателите и ръководствата на БСП и на Демократичната левица, на ДПС, на БББ и на други партии. Но в онова време бе и част от избирателите на СДС и на коалиционните му партньори. Повсеместното присъствие на посткомунистическия мироглед си обяснявам с това, че в една или друга степен всички от моето, от предишното и в определена степен – от следващото поколение, носим остатъците на комунизма. Всички, както казва Антон Павлович Чехов, трябваше капка по капка да изтръгваме роба от себе си.
1
Dr. Kent M. Keith. Anyway. The Paradoxial Commandments. Copyright Kent M. Keith, 1968.
• „Хората са нелогични, неразумни и егоцентрични. Обичайте ги все пак.
• Ако правите добро, хората ще ви обвинят в егоистични скрити мотиви. Правете добро, така или иначе.
• Ако сте успешни, печелите фалшиви приятели и истински врагове. Успявайте все пак.
• Доброто, което правите днес, ще бъде забравено утре. Правете добро във всеки случай.
• Честността и откровеността ви правят уязвими. Бъдете честни и откровени, каквото и да ви струва.
• Най-големите мъже и жени с най-големите идеи могат да бъдат убити от най-малките мъже и жени с най-ограниченото мислене. Въпреки това мислете мащабно.
• Хората предпочитат аутсайдерите, но следват само победителите. Борете се за няколкото аутсайдери все пак.
• Това, което изграждате години, може да бъде унищожено за една нощ. Изграждайте, каквото и да се случва.
• Хората наистина се нуждаят от помощ, но могат да ви атакуват, ако им помогнете. Помагайте им, както и да ви отвръщат.
• Дайте на света най-доброто от себе си и ще ви ритнат в зъбите. Въпреки това давайте на света най-доброто, което имате.“