Кризите станаха неуправляеми.
Първата причина, която централната банка вижда за финансовия крах на България, е многократният провал на стабилизационните мерки от началото на 1991 г. заради неприлагане на „радикална и системна структурна реформа“.
Това описание на процеси и посочване на причината за тяхното възникване най-точно се определя с гръцката дума „катастрофа“ („крах“ е неин синоним). Според теорията на катастрофите състоянието на страната имаше всички атрибути на точка на бифуркация[331]. Тръгвахме към пълен разпад. На първо място, дълбоките отлагани и отлагани противоречия и конфликти доведоха до вредни мутации на функциите на всички икономически и финансови субекти в страната, които трябваше да ги решават, включително на Министерството на финансите и на БНБ. На второ място, вследствие на опорочаването на икономическите отношения между стопанските субекти и между тях и държавата скритата икономика придоби внушителни размери. На трето място, за това свидетелстват и разривите – фалитите в банковата система, появата на финансови пирамиди. На четвърто място бе съвсем реалната заплаха от повторна несъстоятелност на страната.
Най-съществената характеристика на повторната българска катастрофа бе изпадането на икономиката в състояние на неуправляемост, което неминуемо води до хаос.
Най-странното е, че обществото замаяно гледаше обгръщащото ни бедствие. Тогава започнах да повтарям една мисъл, която не знам откъде се намери в главата ми. „Не трябва да гледаме в пропастта. Който дълго гледа в нея, накрая и тя поглежда в него.“ Трябваше да намерим сили да се откопчим от задаващия се хаос. В него има някаква магнетичност, която причинява безсилие и унес. Трябваше непременно да действаме, дори да грешим, но да действаме. Защото най-страшни са безсилието и неверието, че има изход.
Общата несигурност
Течеше девета година на постоянна политическа криза. От 1989 г. управляваха 9 министерски съвета и 4 народни събрания – средно по година на правителство и две години на парламент. Непрекъснатите предсрочни избори и политически смени отслабиха докрай държавните институции. Общата несигурност се дължеше, на първо място, на тяхната неспособност за действие, на рухналата им лоялност към обществото и държавата и на отсъствието на дисциплина.
Над всичко това се наслагваше оскъдният потенциал на специалните служби. Най-неадекватни и често сами по себе си опасни бяха: създадената от бившето Шесто управление на ДС Централна служба за борба с организираната престъпност (ЦСБОП), наследникът на Първо Главно управление на ДС – Националната разузнавателна служба, и „червените барети“ от Специалния отряд за борба с тероризма на Филко Славов. Информациите за тяхната дейност, които внимателно следях, показваха отсъствие на професионализъм, непознаване на рисковия контекст и дори отсъствие на правилен словоред и пунктуация. Никак не е чудно, че от това се бяха възползвали т.нар. силови групировки. България се бе превърнала в джунгла на организираната престъпност, на родни и на международни мошеници.
Между органите за сигурност и престъпния свят почти нямаше граница. Това може да се види днес, като се проследи съдбата на видните фигури от едната и от другата страна. Тогавашни полицаи, барети и разузнавачи в годините по-късно се оказаха част от криминалния контингент, а много лица от този контингент се оказаха бивши сътрудници на комунистическата ДС.
Ще спра дотук, за да разкажа първите си впечатления от влизането си в Министерския съвет през май на 1997. Те хвърлят известна светлина върху състоянието на държавата. Първото ми впечатление е за мрачни, зле осветени коридори, застлани със силно протрит, на места прокъсан мокет. Наредих да го махнат, защото ми бе неудобно да го виждат външните посетители. После се оказа, че парцаливата пътека е имала функция – да не се чува тракането на токчетата на служителките.
Градинката в двора бе запусната. Дърветата и храстите не бяха поддържани години наред. Тревата бе в окаяно състояние. Навсякъде между бурените бе пълно с боклуци и отпадъци. Отнякъде се носеше зловоние. Когато започнаха да разчистват, изнесоха трупове на мъртви кучета. Два големи камиона ни отърваха от мизерната гледка.
Тази боклукчийска функция ми бе позната от началото на председателството ми на СДС. След разчистването на сградата на ул. „Г. С. Раковски“ 134 изнесохме малък камион с бутилки.
331
Бифуркация – разделение, раздвояване, разклоняване. Терминът се използва за обозначаване на ситуация, в която настъпва качествено изменение, показващо преминаване в друго състояние.