Но преди да се случи всичко това, имаше подавляващ политически консенсус, включително че преживяваме икономическа катастрофа. Реформаторското мнозинство, без БСП, определи състоянието на страната като икономическа катастрофа в първата точка на Декларацията на НС за национално съгласие от 8 май 1997 г. Отхвърлено бе предложението на Георги Първанов това съществено определение на случващото се да бъде заменено с „тежка икономическа криза“.
Ножът трябваше да опре до кокала, за да се стигне до тези признания и съгласие за политически действия, дори само сред партиите извън Демократичната левица. Убеден съм, че нямаше да го има този политически консенсус без повторната катастрофа. Нямаше да го има дори ако тя бе нанесла по-малко щети. Реформаторското мнозинство се обедини, защото всички бяхме вътре в бедствието.
Привеждам цялото съдържание на Декларацията на Народното събрание за национално съгласие, защото има изключителна важност за последвалите реформи и защото представлява политическия и обществен консенсус за геополитическата ориентация на България:
„Декларация за национално съгласие
Ние, народните представители от Тридесет и осмото Народно събрание, с воля да работим за доброто на България,
обявяваме своята решителност да преодолеем политическата, икономическата и моралната криза в страната.
В името на това ще търсим непрестанно конкретно съгласие помежду ни по основните национални проблеми.
Като споделяме убеждението, че обща основа за изход от кризата е спазването на Конституцията на страната и зачитането на правата на всички граждани,
като приветстваме постигнатото на 4 февруари 1997 г. с посредничеството на президента на Република България национално политическо съгласие за провеждане на предсрочни парламентарни избори,
като потвърждаваме отново Декларацията на политическите сили от 11 февруари 1997 г. за принципите за излизане от кризата и приетото на тази основа Решение на Тридесет и седмото Народно събрание от 13 февруари 1997 г. за даване съгласие служебното правителство да води преговори и сключва договори и споразумения с други държави, международни организации и финансови институции за външни заеми, за финансова стабилизация и социална защита при условия не по-лоши от тези по ратифицираните досега, и като обявяваме готовност в атмосфера на конструктивен парламентарен диалог да приемем незабавно законите, необходими за реализация на споразумението с Международния валутен фонд, посочена в Декларацията на политическите сили от 18 март 1997 г.,
ЗАЯВЯВАМЕ, ЧЕ ЩЕ ПОДКРЕПИМ:
1. По принцип споразуменията на България с международните финансови институции, включително и въвеждането на Валутен съвет, като необходими за осигуряване на външна подкрепа за излизане от икономическата катастрофа.
2. Справедливото разпределение социалните тежести на реформата.
3. Ускорено и реално възстановяване собствеността на земеделските земи и създаване условия за ефективното им използване.
4. Решителна борба с престъпността и особено с организираната престъпност и корупцията, независимо от политическия цвят, на всички нива и власти в държавата.
5. Отварянето на досиетата на политиците, висшите магистрати и администратори, за да неутрализираме тяхната зависимост от бившите служби за сигурност.
6. Пълноправното членство на България в Европейския съюз и всички конкретни усилия в тази насока.
7. Членството на България в Организацията на Северноатлантическия договор.“
Важно е да се подчертае, че не постигнахме съгласие за необходимостта от провеждане на структурни реформи и ускорена приватизация. Затова такъв текст не бе включен. Постигнахме само принципна подкрепа на споразуменията с международните финансови институции. В самите споразумения се договаряха мерките за раздържавяване и ускорена приватизация. И принципната подкрепа се подразбираше като дадена и за тях. Така че икономическата трансформация получи прикрито съгласие и от БСП.