Важно е също да се знае как са гласувани политическите действия, защото по предложение на БСП Декларацията бе гласувана точка по точка. Точките 2-ра, 3-та, 4-та и 6-а бяха гласувани с около и над 90% мнозинство, т.е. и от депутатите от БСП, или поне от мнозинството от тях. БСП не гласува за отварянето на досиетата и за членство на страната ни в НАТО. По тези точки нейните депутати гласуваха против и въздържали се.
Георги Първанов предложи заместващ текст, в който се настояваше за „референдум за членство на България в Организацията на Северноатлантическия договор“, който бе отхвърлен от останалите. БСП се надяваше, че ако се проведе референдум, избирателите ще отхвърлят идеята за членство в отбранителния Алианс. Ние отхвърлихме референдума, защото не бяхме сигурни, че ще бъде признат за редовен. Също така що се отнася до моята позиция – не бях сигурен в резултата му.
Противопоставянето и изврътливото полувъздържане при гласуването на БСП през 1997-а не попречиха на техния бивш лидер, вече президент Първанов, 7 години по-късно гордо да развее българското знаме пред щабквартирата на НАТО в Брюксел.
След постигането на временна политическа стабилност и съгласие следващият приоритет беше да стабилизираме икономиката.
Овладяването на финансовия срив
Ще се опитам да направя по-разбираема тази част, като си позволя да започна с четири предварителни бележки.
Първо. Финансите на една страна са огледално парично отражение на реалната ѝ икономика. Всяка икономическа операция се оценява в пари, отразява се счетоводно и статистически. Така се създава информацията, необходима на управляващите (мениджърите), за да взимат решения. Ако отражението е изкривено, невярна е и представата за случващото се в реалната икономика. Тогава взетите решения не са правилни; могат да се окажат и напълно вредни. Ако отражението е напълно невярно, управляващите имат напълно погрешна представа какво става в икономическата действителност. Тогава те не управляват; нямат контрол върху процесите, които протичат; липсват възможности за каквато и да е разумна тяхна намеса. Икономическите кризи не могат да бъдат овладени без точна финансова информация за това какво се случва.
Второ. Валиден е принципът, че макроикономическата, паричната и финансовата не/стабилност са взаимносвързани. Представляват кълбо от взаимно преплетени отношения, които не могат да се прекъсват. При икономически срив на който и да е сектор кълбото се заплита в гордиев възел. Той обаче не може да се разсече, както е направил Александър Македонски. Отношенията са израз на такива лични и обществени интереси, от които зависи физическото съществуване, затова не могат да се прекъсват. След като сривът заплита цялото кълбо, въпросът е как се разплита то; откъде се започва. И тук верният отговор е, че може да се започне само от една нишка.
Трето. За да бъде вярно финансовото отражение, трябва да има адекватно мерило – парите трябва да имат постоянна или сравнително постоянна стойност. Те произвеждат информацията – по-качествена или по-некачествена в зависимост от това как изпълняват своите функции. Управленските решения зависят изцяло от информацията, измервана в пари. Когато паричната мярка се срива, всичко потъва в мрак. Икономиката се превръща в натурално стопанство. По силата на тази връзка при хиперинфлация е невъзможно да се вземат правилните решения. Невъзможно е например да се възстанови промишленото производство, както искаха от БСП. Ако се произведе повече, много е вероятно да не може да се продаде така, че да може да се произведе пак. Това не е вярната нишка за разплитане на кълбото от проблеми, затегнато от икономическата катастрофа. Оттук следва нетривиалният за посткомунистическото ни общество и за бившите комунисти извод, че възстановяването на управляемостта на катастрофално протичащите процеси трябва да започне от стабилизирането на националната валута.
Четвърто. Напомням още веднъж, че самото изтегляне на водещата нишка чрез стабилизирането на националната валута не можеше да се постигне без външна финансова помощ. Това е така по две причини: първо, левът трябва да има резервно покритие от валутата, към която се фиксира курсът му; и второ, валутата е необходима и за да се възстанови платежоспособността на страната в условията на икономическа катастрофа и да се избегне опасността от повторен фалит. Затова международните финансови институции, които единствени даваха финансова подкрепа на държавата, диктуваха условията. Затова не можехме да откажем въвеждането на валутен борд и да изпълним собствената си програма за управление. Началото на нишката се държеше от централата на МВФ във Вашингтон.