Въвеждането на валутния борд
Преди останалото нека обясня защо наричам тази реформа, която засегна радикално всички финансови институции в страната, „валутен борд“, а не „паричен съвет“, както го наричат бившите и настоящите членове на управителния съвет на БНБ. Първо, защото в основата на реформата не са парите, не е българският лев, а неговият фиксиран валутен курс спрямо германската марка/еврото. Обърнатата пирамида на всички останали парични и финансови отношения се опира на този връх. Същината на реформата е твърдото (постоянно) валутно обвързване на лева, а не някакво негово класическо позициониране с плаващ или регулиран курс спрямо останалите валути. Това е аргументът ми да използвам определението „валутен“, а не „паричен“. Второ, „съвет“ означава колективен орган, който взема решения, дава наставления и указания. Според своя закон БНБ има единствено „управителен съвет“. Трябва да се подразбира, че той е и „паричният съвет“. Но този съвет има цял списък от наложени му забрани. Той не може да изпълнява всички функции като останалите централни банки, защото са му отнети значителна част от техните правомощия. Тези забрани са ограничители, които ръководството на БНБ не може да прескача. В този смисъл управителният съвет на БНБ е ограден в затворено пространство. Той е качен на борд. Причината да бъде поставен там, е, че когато се овладяваше паричната криза, никой нямаше доверие в него. Той се беше провалил.
От друга страна, България имаше крайна нужда от твърда политика на финансови ограничения. „Това е най-трудно разбираемото ограничение на пазарна икономика за посткомунистическия начин на мислене. Ако се вгледаме в историята на България, ще установим, че имаме устойчива традиция за неплащане на дългове. И тук е една от основните опасности, произтичащи от въвеждането на валутен борд. (…) Във всички случаи, може да се счита, че в ръцете на държавата вече има един много силен финансов инструмент, принуждаващ към финансова дисциплина.“[334] И това беше най-важният плюс от въвеждането на борда и същевременно последният ни шанс да се приобщим към Европа. Затова настоявахме споразуменията с МФИ да бъдат подкрепени от широко парламентарно съгласие.
Българският дизайн на борда
Ръководеният от Красимир Ангарски български екип, който преговаряше с мисията на МВФ за закона за БНБ, тактично и много внимателно ограничи правомощията на ръководството на БНБ. Свидетел съм, че представителите на служебното правителство и на екипа се противопоставиха много твърдо на внушенията да изберат класически модел на валутен борд. Този модел предвиждаше дори закриване на БНБ, чужденец за управител на емисионното управление, възлагане на банковия надзор на органа за общ държавен финансов контрол.
За мен е вън от всякакво съмнение, че нашият екип не е следвал каквито и да е съвети на Стив Ханке – впрочем също както и идеите на МВФ, извлечени от практиката на валутните бордове от XIX век. Съмнявам се изобщо дали са имали и един контакт с него. Безспорно доказателство за това е, че той ги заклейми и предрече неуспех на българския валутен борд.
Българският екип се бореше упорито не само БНБ да се запази, но и да има колкото се може повече управленски възможности. Едва ли щяха да успеят сами, ако ръководството на СДС не стоеше твърдо зад тях. Напомням, че ние дълго време се опитвахме да избегнем борда. Накрая с техния професионализъм и отдаденост на интересите на страната и с твърдата ни политическа позиция успяхме да постигнем модел на валутен борд, който се различава значително от описания в литературата[335]. В него БНБ запази редица функции, независимо от това какво си мислеха българските и външните привърженици на въвеждането на валутен борд. Тези функции са:
Първо, да води ограничена парична политика, да обявява основния лихвен процент[336], да определя задължителните минимални резерви, лимити за кредитиране и да прилага други административни средства за насочване на кредитната политика на банките. Например да определя методиката за изчисляване на задължителните минимални резерви, да назначава квестор, да отстранява банково ръководство.
335
Hanke, S.H. and Schuler, K. (1994),
336
Закон за Българската народна банка (Приет от 37-ото Народно събрание на 5.06.1997 г., Обн., ДВ, бр. 46 от 10.06.1997 г.).