Второ, да изпълнява функцията на регулатор с правото си да осъществява надзор над търговските банки[337]. Тази функция дори не бе предвидена в Меморандумите за икономическата политика и затова в Закона за БНБ няма специален раздел за управление „Банков надзор“. Бе договорено само функцията на съответния подуправител да се изпълнява „съгласно определен в закон ред и издадените за неговото прилагане нормативни актове“[338].
Трето, да бъде ограничен кредитор от последна инстанция за закъсала търговска банка при опасност от срив на банковата система[339]. Тази функция БНБ никога не приложи.
Четвърто, но не на последно място, са едни от най-важните, но „невидими“ правомощия. БНБ води цялата парична статистика и съставя платежния баланс на страната. Заради това всички държавни и общински органи и юридически и физически лица са длъжни да ѝ представят информация по определен от нея ред[340]. Освен това е изключителен фискален агент на Министерството на финансите и депозитар на държавата. Централната банка наистина следи пулса на цялата страна и запазва значителни възможности за влияние.
Впоследствие с годините тези функции постепенно се увеличиха с изменения и допълнения на Закона за БНБ и с приемането на допълнителни закони на страната.
Най-интересно и спорно бе решението левът да се обвърже с германската марка, като едновременно се обяви, че при въвеждането на еврото автоматично ще бъде фиксиран към него. Красимир Ангарски и Светослав Гаврийски[341] не можеха да се разберат – първият настояваше за германската марка, а вторият – за щатския долар. Управителят на БНБ Любомир Филипов бе казал, че ако искаме в момента да отговорим на реалността, трябва да фиксираме лева към щатския долар. Но ако искаме да намерим решение, което ще е устойчиво в бъдеще, трябва да изберем германската марка. Станах арбитър с това разбиране. За разлика от скептиците, вярвах в европейското бъдеще на България и затова подкрепих обвързването на лева с германската марка, съответно с еврото.
За това какви мечтатели сме били и колко сме вярвали в България, свидетелства Красимир Ангарски. Когато е убеждавал водача на мисията на МВФ Ан Макгърк за еврото, тя е възразила: „Та вие сте една фалирала държава – какъв Европейски съюз?“[342]. Ние бяхме отправили всичките си надежди за бъдещо членство в Съюза. Знаехме, че според договора от Маастрихт в 1999 г. ще бъде въведено еврото и левът ще бъде фиксиран към консолидираната и интегрирана обща европейска валута. Разсъждавах така пред студентите в УНСС: „Ако за 2 години сме съумели да направим реформите, тогава интегрирането на марката в еврото ще даде нов шанс. Сега според мен правим малка инвестиция, която тогава ще се окаже важна. (…) Смятам, че това може да ни позволи на финала на състезанието за приобщаването ни към ЕС да имаме това преимущество, което, така или иначе, силово и жестоко в момента се създава в нашата страна“[343].
В реалността няма типичен валутен борд. В ЕС няма и типична централна банка. Тук ще направя отклонение, за да възразя на характеристиките за типична централна банка и за типичен валутен борд, така както са представени от двамата цитирани по-горе автори Ханке и Шулер. Такава централна банка, като описаната от тях, няма в Европа и е абсолютно невъзможна в страна от ЕС. Всички валути на страните извън еврозоната са конвертируеми; всяка централна банка е напълно независима от правителството, не може да го кредитира и е защитена от политически натиск; дейността ѝ е напълно прозрачна както вътре в страната, така и пред Европейската система на централните банки. Централните банките в ЕС по принцип се ползват с доверие, без да са в борд.
От друга страна, не е вярно, че валутният борд гарантира доверие. Макар и в борд, БНБ загуби значителна част от своето доверие след фалита на Корпоративна търговска банка и продължава да се наблюдава с подозрение от Европейската централна банка и Европейската комисия (ЕК). Управителният съвет и подуправителят по „Банковия надзор“ не изпълниха преди 2014 г. възложените им по закон функции да бъдат регулатор и затова срещу БНБ е заведено дело пред Вашингтонския арбитраж. Не приведоха в действие и функцията кредитор от последна инстанция въпреки наличието на системен риск. Ограничиха се само до спасяването на друга закъсала с ликвидността си голяма банка. Решенията им доведоха до разграбването на влоговете в КТБ. Тези факти още веднъж потвърждават тезата, че валутният борд не може да функционира успешно без политическа воля и без върховенство на закона. Когато те отсъстват или не достигат, няма полза и от най-добре създадената институция. Без тях винаги се намира начин задължения и правомощия на държавните органи да бъдат заобиколени или да не бъдат приложени от самите им ръководства.
339
Пак там, чл. 20, ал. 2; чл. 33, ал. 2; и чл. 34. Централната банка не се е възползвала нито веднъж от това си право.
341
Заместник-министър в предходни правителства и министър на финансите в служебното правителство на Стефан Софиянски, управител на БНБ.
342
Красимир Ангарски, бащата на валутния борд, пред в. Банкер. В 20 години по-късно. Валутният борд като финансов преход. Юни 2017 г., с. 23.