Важно е да се посочи, че здравината на българския валутен борд се дължеше на неговото съобразяване с икономическите и финансовите особености и с традициите на нашата парична система. Затова кризата в банковата система от 1996-1997 г. бе успешно преодоляна. От друга страна, дори отлично конструиран, той нямаше да бъде успешен без наличието на силна политическа воля в правителството на ОДС и в парламента и на професионализма на новото ръководство на БНБ, на неговите последващи решения и приети нормативни актове.
Ползи и фетиши
В първите 15 години на своето функциониране българският валутен борд изигра положителна роля, защото постепенно спря инфлацията. Заедно с нея прекрати обезценяването на паричните спестявания. В началото помогна за преодоляване на паричната и финансовата криза в страната, макар че това струваше много по-силна икономическа рецесия, по-голяма загуба на работни места и на доходи за българските домакинства, отколкото ако се постигнеше с класически средства на паричната политика. След това бе фактор за макроикономическо стабилизиране по време на бума от 2005-2008 г. и на рецесията и депресията през 2009-2013 г. Въпреки че и за това страната ни плати с много по-бавно възстановяване и постоянно изоставане от страните от Източна Европа, които нямат валутен борд. Българските граждани не знаят, че има начини да се постигнат по-добри резултати. Имат положителното си отношение към твърдия курс на лева спрямо еврото. Той им дава спокойствие, а и някакво самочувствие по отношение на съседите. Убедени са, че ги предпазва от лошите политици, които иначе бързо ще съсипят отново страната и ще им ограбят влоговете.
В следващите 20 години след въвеждането на борда пролича драстичната неспособност на макроикономистите, медиите и обществото да подложат на дебат неговата ефективност. А такъв е винаги необходим. С няколко изключения, и то повечето в англоезични научни публикации, е налице отсъствие на интерес, на знания и на критично отношение за паричната система в нашата страна. Поради тези и други причини у нас се установи изкривена и опростенческа представа за преодоляването на паричната криза. Преобладава фетишизирането на валутния режим, а така не можем да не изоставаме от останалите нови членове в достигането на средното ниво на благосъстояние в ЕС. Опасно е да не познаваме и да не преоценяваме непрекъснато своята парична система, защото тя е територия на риска. Както показа банковата криза в 2014 г. и неколкократните прекомерни бюджетни дефицити в периода 2008-2015 г., рискове съпътстват банковата и бюджетната система и в условията на валутен борд.
Най-лошото е, че тази примитивна представа създава лекомисленото убеждение, че правенето на реформи е нещо просто, че не изисква волеви политици и компетентни администратори, ефикасен надзор над банките; не изисква внимателна защита и балансиране на интересите на българските граждани. Затова сега „реформи“ се наричат незначителни, еднократни усилия, които, разбира се, дават и незначителни резултати.
Първият елемент на фетишизирането са наложените неверни и силно опростенчески представи за това как и кога е създадена сегашната ни парична и банкова система, какви усилия е струвало това и най-вече с каква цена е платено. С такива представи българските политици и администрация никога няма да могат да реформират институциите на страната.
Подобни представи са особено вредни за студентите. В икономическите университети и факултети се преподават повърхностни твърдения и откровени неистини. Ето три примера. Първо, че правителството на Стефан Софиянски е въвело паричния съвет. Самият той разпространява това от години. Колко отговаря на фактите, ще се разбере по-долу. Второ, че служебното правителство е първото, успяло да сключи стабилизационно споразумение с МВФ. Всъщност то е петото правителство, което успява да се договори с Фонда и да сключи второ CCFF[344] след първото от 1991 г. Преди него четири правителства сключват четири споразумения от вида SBA[345]. Трето, че повечето държавни институции, включително и БНБ, са започнали de facto да функционират по правилата на борда още от началото на април 1997 г., което също не е вярно.
344
Compensatory and Contingency Financing Facility (CCFF) e компенсаторен и извънреден финансов механизъм на МВФ за страни членки с крайно належаща необходимост от финансиране. Отпуска се от Фонда срещу изпълнение на съгласувана Програма с правителство на страна членка, обявена от него в Писмо за намеренията за икономическа политика (Letter of intent Memorandum on Economic policies).
345
Standby Agreement (SBA) е споразумение за резервиран кредит. Отпуска се при същите условия, както CCFF.