Ще коригирам тези неверни и фриволни представи съобразно фактите.
Въвеждането на борда
Формално няма как служебното правителство да е въвело паричния съвет и да е извършило „една от най-дълбоките институционални промени“ на БНБ от създаването ѝ през 1879 г. Защото такива промени се правят само със закони. Новата парична система е създадена от реформаторското мнозинство в 38-ото ОНС, което прие Закона за БНБ на 5 юни 1997 г. по предложение на служебното правителство. Законът започна да действа на 1 юли – 40 дни след като служебното правителство бе заменено от редовно. Този закон и приетият заедно с него Закон за банките са два от общо 10-те закона и законодателни решения, които проправят пътя и установяват паричните и финансовите отношения в страната в условия на валутен борд. Тук трябва да се добавят многобройните подзаконови нормативни актове на правителството и на управителния съвет на БНБ, които уредиха много конкретни елементи и технически детайли на борда. Те се приемаха до 1999 г.
Когато се отвори сайтът на БНБ за валутните курсове за периода 12 февруари – 21 май 1997 г., с просто око се вижда, че по време на мандата на служебното правителство не е бил фиксиран курсът на лева спрямо германската марка, т.е. реално не е имало валутен борд. Този валутен курс имаше значителни отклонения: първоначално бе подценен с над 75%, впоследствие бе надценяван с почти 45%, плаваше в границите между 854.17 и 1758.5 лева за германска марка.
От същите данни се вижда, че и в първите 40 дни на правителството на ОДС не е фиксиран валутният курс на лева. Това става едва на 1 юли 1997 г.
Вярно е, че преди това назначеният от президента Петър Стоянов служебен кабинет формира екип, който заедно с мисията на МВФ извърши значителна подготвителна дейност и внесе законите за БНБ и за банките в парламента. Министърът без портфейл Красимир Ангарски бе назначен в края на март 1997 г. да отговаря за икономическата политика, за подготовката на посочените закони и за преговорите с МФИ и ръководеше този екип. Работата на екипа се наблюдаваше от служебния министър на финансите Светослав Гаврийски, който заедно с премиера също участваше в преговорите. В резултат от постигнатото на преговорите екипът подготви двата закона и служебното правителство ги внесе в новоизбрания парламент. Така изпълни възложеното му и така направи възможно бързото им приемане. На тези политици и експерти се дължи възприетият от нашата страна модел на валутен борд.
Вярно е също така, че доверието в служебното правителство и силната подкрепа на МВФ успяха да намалят инфлацията, да започнат стабилизирането на лева и да решат най-острите проблеми с недостига на храни и горива. Неправилно ще бъде двата фактора на тези първоначални успехи да бъдат разглеждани отделно или на единия от тях да се присвоява постигнатото. Нито правителството без подкрепата на Фонда можеше да ги постигне, нито Фондът – доверието на обществото в определеното от президента правителство.
Петото стабилизационно споразумение
През март 1997 г. служебният финансов министър и управителят на БНБ поискаха с писмо за намеренията България да сключи стабилизационно споразумение (SBA). Но заради натрупаното в ръководството на МВФ недоверие на българските власти бяха поставени 12 предварителни условия, наречени „действия, предшестващи разглеждането на стендбай споразумението от Изпълнителния съвет“. Част от тези условия днес изглеждат важни, други – незначителни. Трети свидетелстват за хаоса в страната; такова е настояването „да се посочат сметките, които могат да се използват за целите на сметката „Фискален резерв“ и да се дадат балансите по тези сметки“. Това искане означава, че Фондът не е бил наясно има ли някаква платежоспособност страната, или е напълно фалирала. Четвърти показват, че БНБ е била задължена да изостави определянето на фиксиран валутен курс и да се върне към ежедневното му определяне. С това условие е наложен отново плаващият курс на лева до момента на фиксирането му със Закона за БНБ.
След първия етап на подготовката на двата задължителни закона на 11 април Фондът гарантира на България резервиран кредит по CCFF за СПТ 371.9 млн. и обяви, че споразумението е сключено[346]. В следващите дни левът поскъпна до 864 лева за германска марка и след това се стабилизира в коридор на плаване от ±5%. Същевременно, независимо от обявеното в прессъобщението, МВФ не отпусна първата покупка на средства от България. Определи тя да се направи до 30 юни 1997 г. По този начин Фондът постигна едновременно два ефекта: първо, резервирано, в съответствие със своите подозрения, разпростря своя авторитет върху нашата страна, като елиминира натиска върху националната валута, и второ, задържа финансовата си подкрепа до приемането от парламента на законите за БНБ и за банките.
346
IMF. Press release №97/15. IMF Approves Stand-By Credit and a Drawing Under the CCFF for Bulgaria April 11, 1997.