Финансовите сътресения
Установяването на валутния борд de facto не стана нито през април, нито през юли 1997 г. То отне повече от година. През ноември 1997 г. се наложи още един път да актуализираме Меморандума за икономическата политика – овладявахме кризите по-бързо от очакваното и Фондът затягаше своите изисквания. Преди това спуснатите спирачки срещу хиперинфлацията и фиксирането на валутния курс предизвикаха изключително тежка финансова ситуация. Трябва да се знае, че първоначално нито Министерството на финансите имаше фискален резерв, нито БНБ имаше буфери, за да посрещнем непредвидени и екстремни ситуации. Нямахме изработени и приети поднормативните актове, които бяха предвидени в първите два закона. Предстоеше дебат, внасяне и приемане на останалите закони. Ето няколко щриха от тази критична обстановка:
Левът стартира с крайно несигурно покритие. Никой не позволи комфортно начало на дейността на управление „Емисионно“ на БНБ. По най-различни причини, но основно заради ексцесиите на търсенето и предлагането на левове, динамиката на съотношението между валутните резерви и левовата парична маса бе неритмична и рискова. Стабилизацията на покритието на лева се очерта едва в 1999 г. В началото на юни курсът бе 911 лева за германска марка. Поех отговорността да фиксираме 1000 лева за 1 германска марка. С това направихме успешен опит да намалим рисковете за покритието чрез целево, допълнително обезценяване на лева с почти 10%. Това повиши търсенето на левове, увеличи обемите на продаваната конвертируема валута и облекчи натиска върху покритието.
БНБ трябваше да спре рефинансирането на закъсалите банки. Това разтърсваше цялата банкова система. Вече 17 банки бяха поставени в процедура за ликвидация. От тях 10 бяха обявени в неплатежоспособност от съдилищата, 2 бяха продадени на нови собственици, а производството по 5 все още не бе приключило. БНБ се ангажира активно да преследва фалита на тези останали банки. Правителството гарантира, че ликвидацията на банките ще се осъществява правилно[347]. Едновременно, за да се овладее банковата криза, след първата ревизия на Меморандума за икономическата политика от края на май 1997 г., на управление „Банково“ бе дадено право и бяха заделени свободни резерви, с които да бъде кредитор от последна инстанция. Можеше да изпълнява тази функция, като се съобразява с три условия. Последното от тях бе, ако прецени, че ликвидното напрежение в съответната банка „е в състояние да изправи цялата банкова система пред рискова ситуация“[348].
Решаваща роля за преодоляването на кризата от останалите банки, които първоначално също бяха в тежко положение, изпълниха две политически решения: първо, служебният кабинет позволи по-голям дял ЗУНК-ове да се използват при приватизацията на малки предприятия. Това активизира пазара на тези облигации. Тяхната стойност се повиши от 30 на 50 цента за долар и стабилизира собствения капитал на държавните банки[349]. Второто решение бе държавните банки да бъдат приватизирани и след това стабилизирани от новите си собственици. Тук още веднъж ще повторя аргумента за трудно дадената от нас подкрепа за приватизацията на банките, който изказах на пресконференция на 17 март 1997 г.: „Правителството постигна много по-добри условия от първоначалните предложения на МВФ преди две седмици. Ще подкрепим това споразумение на служебния кабинет с необходимите действия в бъдещия парламент, като приемем необходимите закони, за да бъдат изпълнени предварителните условия за въвеждане на валутния борд. За съжаление, България трябва да поеме ангажимента за приватизиране на банките и да ги управлява с договор за чужд мениджмънт, защото всички така наречени банкери вероятно ще отговарят пред прокуратурата“[350].
В следващите години се посипаха обвинения за тези „бандитски“ приватизации. Отправиха ги хора и ги сподели общество, които въобще не си даваха сметка, че ако стойността на ЗУНК-овете не се бе възстановила и ако държавните банки не бяха приватизирани, повечето от тях щяха да фалират. Икономическата катастрофа щеше да доведе до пълен хаос и нямаше да бъде възможна каквато и да е програма за реформи и стабилизация.