Поради надвисналия фалит над структуроопределящите предприятия и крайно нестабилното парламентарно съгласие правителството на ОДС трябваше да изпълни всички най-непопулярни мерки в първите си 100 дни. Успяхме и продължихме да успяваме нататък. Страната беше без бюджетен закон в 1997 г., приехме го едва в средата на годината. В изказването си в Народното събрание призовах парламентарната опозиция и всички депутати да защитим финансовата дисциплина и отново говорих за изключителната важност България да изпълнява своето споразумение, за да запази подкрепата на МФИ. Ще приведа част от това изказване:
„Този бюджет е първият, който приема Народното събрание в условията на валутен борд. Този бюджет ще съжителства с валутния борд. Валутният борд налага най-строгите ограничения върху политиците и върху държавата в осъществяването на разходите.
Във всяка страна, където има валутен борд, няма гъвкавост, няма пластичност в механизма за реализиране на решения, свързани с паричната политика. Аз се надявам, че всеки народен представител разбира това обстоятелство. Няма възможност да бъдат решавани въпроси, като бъдат отложени в следващата година, примерно чрез печатане на пари в обращението или по някакъв друг начин. Всичко трябва да се плаща сега, в този момент и изцяло. Това е бюджетът на твърдите ограничения във финансовата сфера.
За пръв път България от много години, от десетилетия насам, е изправена пред необходимостта да има твърд бюджет, при твърди ограничения. Ние, на първо време вие, след това цялата държавна администрация, трябва да дадем пример за действия в условията на твърди бюджетни ограничения. От тази гледна точка аз искам да кажа на народните представители: бюджетът, който приемате сега, ще бъде последният за тази година бюджет на страната. Не може да има ревизия на този бюджет. Никой не може да допусне, че този бюджет няма да бъде изпълнен, поради следното просто обстоятелство: в страната вече е въведен валутен борд. Ако ние не изпълним този бюджет, ще прекратим споразуменията с международните финансови институции. И тогава България ще бъде поставена в условията да действа на борд, без да има външната подкрепа от международните финансови институции. Това е положение на човек, който се е качил на столче, сложил си е примката на шията и след това сам рита столчето под себе си. Аз вярвам, че ние няма да бъдем толкова неразумни, че да ритнем столчето под себе си. Този бюджет трябва да бъде изпълнен с цената на всички лишения, които той определя.“[365]
Както се вижда от пледоарията, страховете ми са били много големи. И бяха основателни – нямахме с какво да посрещнем многобройните рискове. Те се изостряха от 8-годишната перманентна политическа криза. Крехкият консенсус бе започнал да се разпада. Затова при изпълнението на бюджета форсирахме реформите.
Независимо от спада на БВП, който се задълбочи до -6.97%, приключихме 1997-а с консолидиран бюджетен дефицит от 422.8 млн. лева, който бе само -2.5% от БВП при предвиден в закона -3.7%. Успяхме да приключим годината с по-добро от планираното първично бюджетно салдо[366]. Фискалният резерв на правителството към 31 декември 1997 г. достигна US$ 784.3 млн. БНБ увеличи почти 6 пъти валутния си резерв до US$ 2 384.6 млн., след като стартира от около US$ 400 млн.[367] Още се удивлявам на тези резултати, постигнати при онзи финансов крах.
Когато се очерта това изпълнение и бързият напредък на касовата приватизация, МВФ направи „второто преразглеждане в рамките на стендбай споразумението за България“. В писмото си от 26 ноември 1997 г. до управляващия директор на МВФ Мишел Камдесю управителят на БНБ Светослав Гаврийски и финансовият министър Муравей Радев посочиха, че актуализират отново Меморандумите за икономическа политика от 24 март и 27 юни 1997 г., описващи икономическата програма на правителството на България през периода 1997-1998 г. В него отправиха молба да бъде съгласувана средносрочна политическа рамка, която да бъде подкрепена от разширено споразумение в началото на 1998 г.
ЯДРОТО НА СЪПРОТИВАТА СРЕЩУ РЕФОРМИТЕ
Темата за икономическата и институционалната политика на ОДС ще бъде развивана и по-нататък и няма да бъде изчерпана. Ще пропусна много важни свидетелства за това как сме създавали демократични институции и свободен пазар, така че да се постигне траен 10-годишен растеж в условията на здрав лев, дисциплинирана фискална политика и макроикономическа стабилизация; как сме заслужили членството в НАТО и как сме изпълнили критериите от Копенхаген, за да можем да започнем преговори за членство в ЕС.
367
Доклад за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 1997 г., с.10, 11 и 16.
БНБ. Годишен отчет 1997 г., с.73, 145 и 165.