Тук за мен е по-важно да се опитам да разкрия ядрото на съпротивата срещу нашите усилия и причината за обществената ненавист срещу тези, които постигнахме посочените по-горе успехи и резултати. За мен е много болезнена темата как и защо ние, реформаторите, още в 2001 г. бяхме натоварени от българското посткомунистическо общество с вината за двете бедствия в страната през 1990-а и през зимата на 1996-1997 г. Това е грозна несправедливост.
Политическото (не)съгласие
Ще се върна към мотивите за отказа на БСП от политическото съгласие от 4 февруари. В ръководството ѝ и сред голямата маса леви избиратели бе запазена категорична и твърда съпротива срещу реформите. Тази съпротива бе грижливо отглеждана и подхранвана с дезинформация от бившите комунисти и от сътрудниците на репресивния апарат. Впоследствие те успяха да я разпространят сред българското общество, което прие стабилизирането на лева, овладяването на финансовия срив и макроикономическата стабилизация, но отказа да приеме средствата, с които те бяха постигнати. Успехът на тази масирана дезинформация бе подпомогнат от понасяните от хората лишения, особено от затварянето на много големи предприятия, високата безработица и спадането на жизненото равнище. Това ерозираше доверието в реформите.
Бях предупреден, че ще загубим следващите парламентарни избори. През юли 2000 г. имахме среща с гръцкия премиер Костас Симитис в Пампорово. Кацнахме с хеликоптер на връх Снежанка. Родопчани ни посрещнаха с 30 гайди. Атмосферата вече беше дружеска. Двамата с него се радвахме на постигнатия напредък. Извадихме българо-гръцките отношения от фризера, където стояха от времето на Студената война. Затова град Солун ме обяви за почетен гражданин. Когато говорех пред градския съвет, че заради близките разстояния много българи ще дойдат като туристи и ще купуват имоти, съветниците ме гледаха с такава неописуема изненада. Вероятно ме взеха за фантазьор с развинтено въображение. Пък то се случи.
Сред вековните гори, на терасата на хотела говорехме с гръцкия премиер за създаване на нови гранично-пропускателни пунктове, за магистралата Солун – София, за приватизацията на БТК. Имахме отлични приятелски отношения. Той беше опитен политик, изследовател и преподавател по икономика – успя да присъедини Гърция към еврозоната. Разговорът с него вървеше бързо. Започна да задава конкретни въпроси за нашите икономически реформи. Виждах как нараства интересът му към постигнатите от нас резултати. Когато запита за безработицата и заетостта и чу от мен истината, замълча задълго и след това каза само: „Много трудно ще продължите нататък“. Казваше ми внимателно, че нямаме шансове да спечелим следващите избори.
Като предвиждаха тези отрицателни обществени нагласи срещу структурните и финансови реформи, БСП се разграничаваха всеки път, когато можеха, от тяхното прилагане. Не ги интересуваше овладяването на кризите[368], а възстановяването на доверието в партията им. Такова бе отношението им към Декларацията за националното съгласие, а преди това и към политическия консенсус от 4 февруари.
Цитирам част от мотивите им от писмото до президента Петър Стоянов от 7 април 1997 г.: „Дори и без да разполагаме с автентичния текст на споразумението, на основата на периферна информация ние трябва да изтъкнем, че редица параметри са с влошени показатели в сравнение с преговорите при предишното правителство. Фрагментите от документа, появили се в печата (?!), потвърждават съмненията за пълна неяснота по провеждането на структурната реформа, за мрачната перспектива на развитие на банковия сектор, за съмнителната сговорчивост по отношение на чуждото присъствие в националната икономика, за безотговорното отношение към проблема за приватизацията на изгражданото в продължение на десетилетия с труда на милиони българи национално богатство“[369].
Както се вижда, БСП се отказват от съгласието, без да прочетат и анализират самия Меморандум за икономическата политика от март 1997 г.; без да си отговорят защо две подкрепени от тях правителства провалят споразуменията си с МФИ; без да са осмислили причините за бедствената ситуация в страната и за своя грандиозен политически провал. Без всичко това, само на базата на вестникарски публикации, Демократичната левица побърза да се отрече от договореностите, с които започнахме да овладяваме политическата криза.
368
Георги Първанов.